Вероятно ГЕРБ ще се превърне в донор на депутати

- Г-жо Коларова, ще успеят ли партиите, които влязоха в парламента, да направят правителство?

- Твърде вероятно е да успеят да направят правителство.

- Кои партии биха се коалирали?

- В момента не трябва да подценяваме извънпарламентарните разговори, които първата политическа сила ГЕРБ ще проведе. Периодът, през който първата политическа сила ГЕРБ има свободата да провежда свободни предварителни разговори, без да е ограничена от всякакъв вид процедурни срокове, не бива да се подценява. По всяка вероятност обаче, взимайки предвид публично декларираните позиции на представителите на двата потенциални партньора, най-вероятно е да бъде създадена анти-ГЕРБ коалиция. Или с други думи това да бъде коалиция на всички парламентарни партии срещу ГЕРБ. Тази коалиция почива на принципа на абстрахирането и нежеланието да се говори, да се преговаря или да се търси партньорство с партията, която е победила.

- Има ли някаква вероятност Атака и ГЕРБ да се коалират?

- Вероятност винаги има, но всяко решение на Атака в този случай стъпва върху преценката, която Волен Сидеров ще направи за ползите и негативите от подобна коалиция. До момента изглежда, че неговата преценка е, че вредата, която ще има от тази коалиция, е по-голяма отколкото ползата. И тук, когато казвам вреда, нямам предвид единствено и само последиците от това да се коалират, а по-скоро последиците от това да не се коалират с останалите две партии в парламента. Изборните резултати могат да ни изненадат, ако БСП и ДПС имат 120 депутата. Тогава реалната преценка, която Волен Сидеров трябва да направи, е дали да се коалира с БСП или с ГЕРБ. Тук е важно да кажем, че една коалиция с ДПС за Атака е изключително неефективна.

- Възможно ли е ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството?

- Правителство на малцинство предполага да получи  подкрепа, без Атака да участва в правителството. Това е единият вариант. Другият вариант е да получи подкрепа от единични депутати, това което беше постигнал в предишния парламент. В момента състоянието на ГЕРБ е такова, че партията по-вероятно ще стане донор на независими депутати, отколкото да привлече такива.

- Смятате ли, че нарушенията в деня за размисъл повлияха на вота?

- Разбира се, че повлияха. Въпросът е доколко тези нарушения, открити преди изборите, са реални и доколко размерът на тези нарушения е в мащабите, в които враждебните спрямо ГЕРБ медии го популяризираха. Ако двете са истина, то можем да кажем, че демокрацията и свободата са победили чрез тези разкрития. Ако установим, че няма нарушения или те не са в мащабите, в които бяха представени, то тогава може да се каже, че българският избирател е бил подведен и манипулиран.

Задача и изискване към прокуратурата е, тя да даде достатъчно доказателства, както и съдът да се произнесе с категорично решение по въпроса. В противен случай събитията от деня преди изборите наистина могат да бъдат окачествени като окупиране на властта от прокуратурата.

- Защо народът протестира срещу ГЕРБ преди два месеца и вчера отново го предпочете?

- Преди два месеца ГЕРБ предпочете да подаде оставка и да се яви отново на избори. Бойко Борисов предпочете да поиска отново доверие за втори мандат. Бих казала, че ГЕРБ можеше да управлява с мандатите, които получи, ако имаше партньори. Това, което ГЕРБ направи обаче е да унищожи всички свои потенциални партньори. Истината е, че във взаимоотношенията си с избирателите Бойко Борисов мисли стратегически. В отношенията с останалите "читави" политически партньори в дясно обаче той има деструктивни отношения. Идеята, че може да управлява самостоятелно, е фикс идея, която ще провали ГЕРБ като управляваща партия. Според мен тя застрашава въобще политическото съсловие.

 

- Добра идея ли е програмното правителство?

- Всяко многопартийно правителство е коалиционно. Ако съставят правителство във следващия парламент, партиите ще предпочетат да подпишат коалиционно споразумение, основната част от което ще бъде програма за управление. Със сигурност в това коалиционно споразумение няма да се разпределят министерски мандати. В това съм напълно убедена, защото две от партиите имат горчив опит. Те претърпяха тежка политическа загуба, особено БСП, именно от такъв модел на коалиционно споразумение. В момента съм напълно убедена, че те ще потърсят друга форма на коалиционно споразумение, предполагам с 90% програмни цели.

- България влиза ли в политическа криза?

- Първият и основен въпрос е дали България е в икономическа криза, дали тя ще се задълбочава и дали страната ни ще започне да излиза от икономическата криза. Политическата криза в България не е самостоятелен фактор. Състоянието на политиката в България в момента е функция от състоянието на икономиката. Много рядко през последните 23 години причинно-следствената връзка "икономика-политика" е била толкова тясна.

Икономическото състояние на хората и бизнеса в България ще предупредели политическата стабилност в държавата. Това не е някакъв вид междупартийни отношения. Другият момент, който е важно да подчертаем е, че публичният сектор е невероятно нереформиран и дълбоко неефективен. Когато говорим за икономическите проблеми на България трябва да кажем, че тези икономически проблеми много силно се изострят и заглушават. Прогнозата за решаването им става негативна именно заради нереформирания публичен сектор. Икономическият ръст може да маскира тежките проблеми в публичния сектор. Когато обаче имаме стагнация, тежките проблеми на публичния сектор може да станат основната причина за цялостна социална криза.

- Колко време според Вас ще мине до следващите избори?

- Следващите избори ще бъдат по-скоро деструктивни отколкото конструктивни. Кога ще бъдат следващите избори зависи от това какви цели ще си постави следващото правителство. Дали ще си постави антикризисни цели и програма, и след като ги изпълни в някаква степен ще разпусне парламента и ще насрочи нови избори или  ще си постави някакви по-дългосрочни цели. Независимо каква програма ще си начертае следващото правителство, ако не постигне целите си в следващите 8 месеца, след една година ще има нови избори. Ако има избори по-рано от една година, това означава, че българската демокрация не работи и българските политици нямат елементарни умения да функционират в такъв демократичен режим.

- Очаквате ли стачки, размирици, протести и евентуалното правителство ще се подаде ли отново на тях?

- Напълно съм убедена, че ресурс за такъв тип протести срещу всякакъв тип проблеми, свързани с бедност, с икономически или екологични проблеми, има. Не виждам как протестиращите ще дадат някакъв кредит на новото правителство, ако то се сформира. Мисля, че в момента протестиращите имат нетърпимост. Тези, които в момента са на улицата и онези, които февруари месец блокираха София, имат нетърпимост.

- Какво следва оттук нататък?

- Първото и основно нещо, което виждам е, че в тази държава липсва политическа десница. Това, на което сме свидетели е провал на поредния десен политически проект. Ако ГЕРБ се окаже жизненоспособна и успее да премине през този тежка криза, която е свързана както с криминални обвинения на отделни персони, така и с дълбоки съмнения спрямо механизмите, чрез които се ръководи тази партия и механизмите, чрез които е функционирал кабинетът "Борисов".

Другият голям въпрос е дали ще се създаде ново дясно, което да приеме традициите на СДС, на ДСБ, на БЗНС, на Народен съюз и на всички онези формации, които са предложили модел за успешно държавно управление, и които загубиха своята подкрепа през последните 12 години. За мен основните въпроси, свързани с българската държавност, са свързани с ефективността на модела на междупартийна конкуренция. Това, което виждам и ме засяга е едно неработещо дясно. Нямам някакви очаквания, че левицата ще успее да реформира държавността, защото до този момент участието на БСП във властта е било винаги да върнем старото. Тя никога не е била да направим нещо ново. И от тази гледна точка за мен основният проблем на българската държавност и българската демокрация  е свързан със състоянието на ГЕРБ.