Засега няма основания за по-високи цени на зърното

Събитията в Украйна определено изиграха своята роля в движението на цените на зърнените пазари. Основните култури поскъпнаха от началото на кризата, като особено силно бе движението при царевицата. Цената й в Черноморския басейн се повиши с близо 17% за първите четири месеца на годината. Пшеницата също поскъпна, макар и само с 3%.

Особено раздвижване се наблюдава на стоковите пазари. Сериозното поскъпване на царевицата на Чикагската борса не бе продиктувано толкова от фундаментални фактори, колкото от връщането на хеджфондовете на пазара. От 50 000 къси позиции при царевицата само допреди два-три месеца месеца, към средата на април фондовете в момента държат над 250 000 дълги позиции, което доведе до ръст на фючърсите с близо долар на бушел от началото на годината, или над 20% покачване. Огромното опасение е, че при благоприятни климатични условия, съответно оптимизъм за новата реколта, хеджфондовете могат да обърнат позициите си и да последва нов срив на цената.

Засега ситуацията при есенниците се характеризира с неоптимални условия – от недостатъчно влажност страда пшеницата в САЩ, ЕС, Украйна и Китай.

За момента очакванията са реколтата от пшеница в световен мащаб да бъде от порядъка на 700 млн. тона – с 9 млн. тона по-малко от миналата година. Производството е достатъчно, за да задоволи потреблението и преходните запаси няма да претърпят изменение.

Въпреки че времето може да предложи изненади, цената на пшеницата от новата реколта ще бъде подтисната от царевицата, при която се очаква по-висока реколта спрямо миналата година и увеличаване на запасите.

Засега няма основания да се очакват по-високи цени на новата реколта при пшеница, царевица, слънчоглед. Основните фактори остават времето и ситуацията в Украйна.

Състоянието на есенниците в България е добро до много добро. Засега няма основания за опасения за реколтата въпреки априлското застудяване. Предварителните очаквания са за добиви близки до миналогодишните и производство около 4,7 млн. тона.

Наличните запаси от пшеница в страната са на четиригодишен минимум. Само за февруари и март са изнесени 217 хил. тона пшеншица като запасите към 31 март се изчисляват на 665,6 хил. тона. За обезпечаване на вътрешното потребление са необходими 312 хил. тона, което оставя експортен потенциал от 353 хил. тона до новата реколта.

Експортния потенциал при царевицата се оценява на 389 хил. тона, а при слънчогледа на 325 хил. тона.

През следващите десет дни не се очакват сериозни понижения на температурата в основните производствени райони на страната. Превалявания се очакват между 17-19 и 24-25 април.