Банковите сътресения вещаят затягане на кредитирането в САЩ и Европа

Напрежението в банковия сектор се следи отблизо за потенциала му да предизвика кредитна криза. Това обяви в неделя ръководител във Федералния резерв на САЩ, а служител на Европейската централна банка също отбеляза възможно затягане на кредитирането.

Властите по света са нащрек за последиците от сътресенията при банките след колапса на Silicon Valley Bank и Signature Bank в САЩ и на Credit Suisse в Европа.

Миналата седмица приключи с мигащи индикатори за стрес на финансовите пазари. Еврото падна спрямо долара, доходността на държавните облигации в еврозоната се понижи и разходите за застраховане срещу банкови неизпълнения скочиха въпреки уверенията на политиците.

Това, което не е ясно за нас, е колко от тези банкови напрежения водят до широко разпространена кредитна криза. Тази кредитна криза би забавила икономиката. Това е нещо, което наблюдаваме много, много отблизо“, каза президентът на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари пред CBS.

Той призна, че все още е твърде рано да се прецени „отпечатъкът“, който банковите сътресения ще имат върху икономиката и следователно е твърде рано, за да се разбере как може да повлияе на следващото решение за лихвените проценти на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC).

Междувременно в Европа ЕЦБ смята, че последните сътресения в банковия сектор могат да доведат до по-ниски растеж и инфлация.

Нашето впечатление е, че те ще доведат до допълнително затягане на кредитните стандарти в еврозоната. И може би това ще се отрази на икономиката по отношение на по-нисък растеж и по-ниска инфлация“, смята вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.

Притеснителни знаци

След като швейцарското правителство организира спасителното поглъщане на Credit Suisse от базирания в Цюрих конкурент UBS, германската Deutsche Bank се премести в центъра на вниманието на инвеститорите.

Акциите на най-голямата банка в Германия паднаха с 8.5% в петък и разходите за застраховане на нейните облигации срещу риска от неизпълнение скочиха рязко, а индексът на най-големите европейски банкови акции падна.

Внезапното нарастване на  напрежението при банките повдигна въпроси относно това дали големите централни банки ще продължат да преследват агресивни увеличения на лихвените проценти, за да се опитат да овладеят инфлацията, и накара някои да спекулират кога лихвите ще започнат да падат.

Ерик Нилсен, главен икономически съветник на UniCredit в Лондон, каза, че централните банки не трябва да отделят паричната политика от финансовата стабилност във време на засилени страхове, че банковите проблеми могат да доведат до широко разпространена финансова криза.

Големите централни банки, включително Фед и ЕЦБ, трябва да направят съвместно изявление, че всяко по-нататъшно повишаване на лихвените проценти е изключено поне докато стабилността не се върне на финансовите пазари“, каза Нилсен в бележка в неделя.

Федералният резерв повиши лихвените проценти с четвърт пункт миналата седмица, но заговори за за спиране на по-нататъшните увеличения, докато стане ясно как практиките за банково кредитиране могат да се променят след скорошния колапс на SVB и базираната в Ню Йорк Signature Bank.

Има някои обезпокоителни признаци. Положителната страна е, че изтичането на депозити изглежда се е забавило. Известно доверие се възстановява сред по-малките и регионалните банки“, каза Кашкари.

Федералният резерв въведе програма за спешно кредитиране, предназначена да предпази други регионални кредитори от проблеми. Последните данни показаха, че парите се преместват от по-малки към по-големи банки в дните след колапса на SVB на 10 март, въпреки че председателят на Фед Джером Пауъл каза миналата седмица, че смята, че ситуацията се е „стабилизирала“.