Бизнесът и МОН ще търсят общи решения за прблема с кадрите

До месец към МОН ще започне функционирането на Консултативен съвет с участието на представители на бизнеса. За това постигнаха пълен консенсус Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и министърът на образованието Красимир Вълчев на проведена днес среща. Като работодателски организации АИКБ, БТПП, БСК и КРИБ изразиха своята загриженост за все по-задълбочаващите се проблеми в областта на образованието и връзката му с пазара на труда у нас.

От името на АОБР ротационният председател Васил Велев посочи, че образованието е първият от общо четири приоритета, около които работодателите са се обединили за настоящата година. „През последните две години недостигът на кадри е основен задържащ фактор за развитието на икономиката на страната. Само в сферата на мехатрониката липсват над 17 000 специалиста“, посочи Велев.

По неговите думи най-търсени от бизнеса в момента са машинни и електро инженери, енергетици, както и оператори на машини, стругари, шлосери, заварчици, които са със средно образование. Велев апелира за по-бързото приемане на списъка на защитени професии, който се чака от 2014 г. Друг проблем, който се откроява е, че и малкото завършили от посочените специалности търсят по-добра реализация в чужбина. 

Работодателите настояха и да се приемат икономически механизми и стимули, като например целеви държавни стипендии, за привличане на младите хора към дефицитни специалности в средното професионално и във висшето образование. А също така да има икономически стимули, като опрощаване на кредити, такси и стипендии  за реализация в страната.

За да не се губи връзката между средното, висшето образование и бизнеса, асоциацията предложи, а министър Красимир Вълчев прие, да се сформира Консултативен съвет към ведомството, който да заседава всеки месец, като се очаква същият да заработи до месец.

Стоян Ставрев от КРИБ също подкрепи идеята за създаването на постоянен консултативен орган към МОН с участието на работодателските организации. Според него по различните оперативни програми много средства са вложени за по-добрата материална база на БАН и университетите у нас. Но реалната полза е незначителна, защото това  до голяма степен е реализация на частни проекти от научни ръководители. Затова от КРИБ очакват МОН да ориентира политиката си регионални научни центрове, в които бизнесът да намери своето място.

Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков посочи, че министерството трябва да обмисли въвеждането на интернатите като част от образователния процес, както и въвеждането на трудови договори за 16- и 18-годишни обучаеми, които са включени в дуалното обучение. От БСК предлагат осигуряване на допълнително финансиране за БАН при паралелно реформиране на системата за финансиране на НИРД.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов настоя при предстоящото увеличение на учителските заплати да се отчита приноса на всеки учител, да се поставят критерии като „по-доброто представяне на учащите при външното оценяване” и след това да се увеличава конкретната учителска заплата. Според него въпросът за участие на специалисти от практиката в образованието стои открит от много дълго време.

В заключение министър Вълчев се ангажира образователното министерство да е готово с промените в Закона за предучилищно и училищно образование до есента и да ги внесе в Парламента заедно с обсъжданията на Закона за Държавния бюджет. Така една професионална паралелка, ако е оценена от местния трудов пазар, ще да получи по-високо финансиране. 

Министърът очаква подкрепа от бизнеса за съвместно иницииране на информационни кампании за популяризиране за привличане на младите хора към професионално образование и към повече технически специалности. Той подчерта, че в този процес е много важна работата с родителите и създаването на образователни навици у децата още в най-ранна възраст.