Цената да работиш дистанционно от тези 4 екзотични дестинации
Няколко дигитални номади, работещи от различни точки по света, споделят какъв бюджет е нужен за всяка една от предпочитаните дестинации
Снимка: Unsplash
~ 4 мин.
Economic.bg Google може да се опитва да връща служителите си в офисите, но много други компании все още залагат на дистанционната работа. Екзотичните дестинации предоставят значително по-различно преживяване за всички, които продължават да работят извън офисите. Но по думите на един дигитален номад, животът не се върти само около снимки за социалните мрежи. Всеки, който реши да работи от екзотична точка на света, трябва да помисли и за разходите, които ще се наложи да направи.
Бали, Индонезия
Джубрил Агоро пристига в Бали от Чикаго през 2020 г., а години преди това е пробвал да живее в Тайланд, Колумбия и Африка. Споделя пред CNBC, че е избрал индонезийския остров заради хората, които живеят на него.
„Хората в Бали са едни от най-приятелски настроените и спокойни хора, които някога съм срещал“, казва роденият в Лондон Агоро. „На всичкото отгоре разходите тук са около една четвърт от това, което плащах в Маями за подобен начин на живот.“
Той управлява компания за пътнически документи с 4-членен екип. Живеят в огромна вила, която разполага с готвач, личен треньор, почистващ персонал и управител. „Наели сме всички тези хора, за да можем да работим наистина ефективно.“
Агоро дава два примера месечните разходи, които могат да бъдат направени от работещите дистанционно, в зависимост от това дали искат да харчат повече или по-малко.
За тези, които искат да живеят по-бюджетно, цената на живота е около 1100 долара месечно, като наемът за апартамент е около 500 долара. Агоро пресмята, че най-много пари се харчат за храна навън (около 300 долара) и за забавления и развлечения (около 200 долара).
Тези, които искат да водят „шестцифрен“ начин на живот, ще харчат около 2900 долара, но ще живеят доста луксозно. Около 1000 долара ще струва наемането на вила. Разходите за храна навън и забавления може да надхвърлят 1500 долара.
Въпреки че Бали все още е затворен за международни туристи, островът има общност от дигитални номади, някои от които пристигат с инвестиционни визи или с правителствена покана. Други намират начини да заобиколят правилата за имиграция.
Барбадос
Когато работодателят на Дейвид Еспозито преминава към дистанционна работа за цялата 2021 г., той решава да се премести в Барбадос. Виждайки „възможност веднъж в живота“, кандидатства за 12-месечна приемна програма на острова - процес, който той описва като много лесен. Споделя, че кандидатстването му е отнело около 15 минути, а 10 дни по-късно разбира, че е одобрен.
Пристига през февруари 2021 г. и живее в „невероятен апартамент на Airbnb“ в Атлантическия бряг - жилищен район в южния край на острова. Описва хората и мястото като изключителни, но животът не е евтин, според него. Наемите са сравними с тези в САЩ, но данъците върху вносни стоки са прекалено високи. Храната също е изключително скъпа, а някои продукти не винаги са налични. Транспортът не е добре развит, а да наемеш кола излиза доста скъпо.
Еспозито казва, че е пристигнал без никакви очаквания, но единственото нещо, за което не е бил подготвен, е местното отношение към кучетата, които не се считат за домашни любимци. „Определено не бях готов за всички странни погледи, откровено избягване и агресия, които изпитах, докато разхождах кучето си.“
Хърватия
Когато Хърватия започва да приема дигитални номади през януари, Мелиса Пол е първата, приета по програмата. Тя е маркетингов консултант на специални събития и сватби. Пристига в Хърватия през 2014 г. и се установява на остров Крък, близо до град Риека. Там се чувства доста отдалечена и решава да се премести в град Лабин, където си купува дом.
Пол цитира безопасността, технологичната инфраструктура и красотата на Хърватия, включително нейните плажове, острови, водопади и национални паркове, като някои от най-добрите аспекти на живота там.
„Добавете към това приветливите хора, изкуствата и занаятите, вкусни, висококачествени, отглеждани на местно ниво гурме продукти, като зехтин, вино, трюфели, тестени изделия, мед и т.н. ... това е невероятно място за живеене“, казва тя.
Пол описва живота в Хърватия като значително по-евтин от този в Лос Анджелис. Според нея от 1200 до 1800 долара на месец осигуряват „добър жизнен стандарт“.
Притежавайки собствен дом и кола, тя плаща по-малко от 950 долара на месец за комунални услуги, храна, бензин, здравно осигуряване. Тристаен апартамент в по-малките села може да се наеме за по-малко от 450 долара на месец. В желаните градски центрове, като Загреб и Сплит, наемът може да скочи с повече от два пъти. Пол споделя, че единствено цената на храната скача по време на туристическия сезон.
Ямайка
Малкият дом на Шерил Нанс-Наш в Лонг Айлънд, Ню Йорк, е бил достатъчен за нея, защото често пътувала по работа. С идването на пандемията тя започва да се чувства все по-изолирана и затворена. Решава да се премести в Ямайка през септември 2020 г. и споделя, че ще продължи да живее там, дори след като животът се нормализира.
Използва Zoom и WhatsApp, за да се свързва с клиентите си и да провежда интервюта. Нанс-Неш живее в къща, която е построила със съпруга си, гражданин на Ямайка, в селска част на страната. Животът там е свързан с проблеми с интернет и електричество, особено в бурни дни по време на сезона на ураганите. Хранителният магазин е на 30 минути.
Разходите са смесени. Вносните продукти могат да бъдат много скъпи, докато местните храни, алкохол и транспорт могат да бъдат евтини. Дългите пътувания с таксита могат да струват само 5 долара, „обаче в таксито вероятно ще има и други хора.“
За разлика от други карибски острови, Ямайка няма официална програма за дигитални номади. Нанс-Наш казва, че процедурата, която позволява да останеш на острова, е трудна и дълга, но си заслужава.
