ДДС за конкурентите на „Български пощи“

И за бегло запознатите с пощенския пазар у нас е очевидно, че „Български пощи“ ЕАД не е в състояние да се справи с усилващия се конкурентен натиск. От няколко години насам това е видимо дори в областта на универсалната пощенска услуга (УПУ), където допреди десетилетие компанията има монополна позиция. Причината е, че когато става дума за възможност за избор между равнопоставени играчи в сферата на УПУ, потребителите все по-често предпочитат услугите на частни фирми, особено в рамките на големите градове.

През 2004 г. „Български пощи“ ЕАД държи 50% от общия пазар на пощенски услуги в страната (където влиза и неуниверсалната пощенска услуга) - дял, който се срива до 13% през 2017 г. (последната, за които Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е публикувала данни). Въпреки че по-голямата част от спада всъщност показва превъзходството на частните компании в сферата на неуниверсалните пощенски услуги, през 2017 г. „Еконт Експрес” ООД всъщност заема по-голям дял дори в УПУ от традиционния пощенски оператор.

Тежкото състояние на пощите се дължи както на неспособността на ръководството му да го превърне в конкурентоспособно дружество, така и на несъвършенства в нормативната уредба. И докато приетият на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) засяга някои от тях, паралелните действия на Националната агенция по приходите (НАП) през последните месеци създават впечатлението, че държавата се опитва да удари едно приятелско рамо на „Български пощи“ ЕАД за сметка на конкуренцията.

ДДС за конкуренцията (и то със задна дата)

Ключовата промяна е в чл. 4, от Закона за пощенските услуги  който в момента гласи, че „Пощенските услуги са универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги.“ Обхватът на двата типа пощенски услуги, както и на начина за тяхното предоставяне, са ясно разписани в действащото законодателство, въпреки че съществуващата формулировка явно не се харесва на вносителите на законопроекта. Именно на база така създадените правила все повече частни фирми навлизат на пазара на УПУ, което постепенно „изяжда“ част от традиционния приходоизточник на „Български пощи“ ЕАД. В законопроекта за изменение и допълнение на ЗПУ вече се прави разграничение[2] между „универсална пощенска услуга“ и „услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга“, като по този начин законодателят се опитва да извади втората от обхвата на изключението за начисляване на ДДС по чл. 49, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.

Това на практика означава, че оттук нататък за потребителите една и съща услуга ще е с 20% по-скъпа, когато я предоставя частен оператор, в сравнение с „Български пощи“ ЕАД, която, като задължен оператор, предоставящ УПУ в нейната цялост, ще продължи да се ползва с правото да не начислява ДДС. По-скандалното в случая е друго – според операторите НАП счита, че услугите от обхвата на УПУ, предоставяни от тях през последното десетилетие, всъщност е трябвало винаги да бъдат облагани с ДДС, поради което НАП си търси несъбраните данъчни приходи за 5 години назад, колкото е давностният срок. 

Ситуацията е такава, че част от пощенските оператори обявиха, че вече са започнали да начисляват ДДС върху стойността на услугата, въпреки че промените в закона все още не са приети. Причината е ясна – ако промените влязат в сила, НАП ще си потърси и тези пари, независимо дали те някога са били събрани от потребителите. Но има и друго -  ако не бъдат приети промените, може да се претендира за неоснователно обогатяване, тъй като по сега действащият закон не би следвало да се начислява ДДС.

Ясно е, че между институциите е съществувал някакъв дългогодишен спор за това кои услуги, свързани с УПУ, следва да бъдат освобождавани от ДДС, и кои не. С промените в ЗПУ законодателят на практика признава неяснотата на нормативната уредба до този момент (което е видно и от мотивите към законопроекта), но иска да накаже за тази неяснота фирмите, които са спазвали закона по начина, по който е бил разписан. 

Това означава че в случая говорим или за абсолютен провал в дейността на НАП през последното десетилетие, или (много по-вероятно) за неграмотно написан действащ закон, несъблюдаването на чиито призрачни норми ще накажем със задна дата. Абсолютно отвъд здравия разум е предположението, че участниците на пазар с обем над 425 млн. лв. в продължение на близо десетилетие вкупом недобросъвестно избягват да изпълняват задълженията си, а НАП установява това едва през 2019 г. За какви инвестиции и за какъв Volkswagen изобщо си говорим, след като законодателят, регулаторът (КРС), НАП и други заинтересовани институции изведнъж решават, че спазването на правилата на играта на даден пазар през последното десетилетие всъщност се оказва нарушение със задна дата?

Може би поне преструктуриране на пощенската мрежа?

Като по-скоро положителна промяна може да определим изменението на чл. 15 от ЗПУ, с което се премахва изискването КРС да определя точките за достъп до пощенската мрежа на оператора със задължение за извършване на УПУ „така че да съответстват по брой и гъстота на нуждите на потребителите“. Това би трябвало да даде възможност за известна гъвкавост при преструктурирането на пощенската мрежа и съответно – цялостната дейност на „Български пощи“ ЕАД.

Според последния публично достъпен отчет на „Български пощи“ ЕАД, който е от 2016 г. (!), пощенската мрежа се състои от 2980 пощенски станции, като 78% от тях са в селата. Промените в ЗПУ предвиждат задължение за поддържане на стационарни станции само в населени места с повече от 800 души, което означава, че 1538, или почти 52%, от станциите стават „незадължителни“. Подобно решение се очаква отдавна, особено предвид намаляването на значението на традиционните пощенски услуги и наличието на редица алтернативи за предоставянето им. Понастоящем поддържането на такъв огромен брой станции, особено в по-малките населени места, не само е нецелесъобразно, предвид технологичното развитие и демографските тенденции, но и направо вредно за финансовото здраве на компанията, както се посочва и в доклада на регулатора (КРС) за 2017 г:

„Пощенската мрежа на БП не е преструктурирана от началото на либерализирането на пощенския пазар, което води до високи разходи за поддържането й. С оглед чувствителността на въпроса за закриване на пощенски станции и социалният и политическия му отзвук следва да бъде разработена и приета цялостна концепция за оптимизиране на пощенската мрежа на задължения оператор, тъй като предоставянето на УПУ не предполага задължително наличието на стационарна пощенска станция. Задълженият оператор може да използва алтернативните форми на обслужване като мобилна пощенска станция, пощенски агентства, изнесени гишета, каквато е практиката на неговите конкуренти.“

В мотивите към законопроекта обаче тълкуването на тези промени в закона е друго, а именно, че „Промяната на броя и на разположението на част от стационарните пощенски станции в големите градове няма да повлияе на съществуващата мрежа в малките населени места, където „Български пощи“ ЕАД е единствен оператор, предоставящ пощенски услуги“.

Остава впечатлението, че законодателят вижда възможност за икономии през затварянето на пощенски станции в градовете, което поставя доста тесни граници пред евентуално преустройство на пощенската мрежа, въпреки че на места със сигурност е смислено от финансова гледна точка – особено предвид продължаващата загуба на пазарен дял.