Дончев: Европейското финансиране ще се промени коренно след 2020 г.
Финансирането ще подлежи на връщане, но ще дава шанс за по-евтино финансиране
Снимка: Economic.bg/Десислава Веселинова
~ 2 мин.
И след 2020 г. ще има европейско финансиране и кохезионна политика, но тя няма да е същата. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на конференцията „Планът „Юнкер“ – възможности и резултати“, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По неговите думи ще се върви все повече към финансов инженеринг, при който европейските пари се използват за подпомагане привличането на частни капитали, а не толкова за безвъзмездно финансиране, предаде репортер на Economic.bg.
„В този програмен период парите за финансов инженеринг са около 10% от общо достъпните европейски пари. Аз вярвам, че в следващия период те ще са поне 25%“, каза вицепремиерът. Според него сега голямата задача е администрацията и бизнесът да се научат да управляват по правилния начин тези пари.
Голямата задача и големите разговори преди 6-7 години бяха за технологията на разходване. Защото тогава достъпът често беше блокиран. Днес технологията не е тема, защото се научихме да работим с европейското безвъзмездно финансиране. Но сега стратегическият дебат е къде да насочваме парите“, каза Дончев. Според него трябва да се търси максимален ефект от предоставените средства за финансов инженеринг. „Задачата е с определени интервенции да се събудят големите пари“, каза вицепремиерът.
Според него досегашният грантов модел, при който Брюксел налива пари, които в последствие не се връщат, има и добри, и лоши страни. „Хубавото на безвъзмездното финансиране е, че е безвъзмездно. Това дава шанс на държави в процес на модернизация да финансират неща, които иначе не биха могли да се финансират“, каза Дончев.
Той обаче изтъкна и множество дефекти, които се пораждат именно от безвъзмездния характер на досегашния модел на европейско финансиране. „Дефект е, че в един момент финансирането свършва и трябва да се търсят нови постъпления, за които обаче трябва да се плати. Второто лошо е, че парите са малко. Те винаги са малко и са по-малко от тези, които са на пазара“, обясни Томислав Дончев.
„Има я и скритата опасност тези пари да развращават. Има опасност да превърнем мениджърите и предприемачите в чиновници. И вместо да мислят как да направят бизнеса си по-успешен и да завладяват пазари, те да попълват апликационни форми и да пращат отчети“, добави той.
Според Томислав Дончев именно с плана „Юнкер“ Европейската комисия е намерила решение на този проблем. „ЕК взе решение да започнем да работим с „рециклирани пари“. Финансирането не е безвъзмездно, но то помага да се постигнат по-ниска лихва и дава по-лесен достъп до пазарно финансиране. Важното е, че финансирането подлежи на връщане. И това беше правилно решение“, каза още вицепремиерът.
Според него така предприемачите все пак получават достъп до финансиране, но са много по-близо до пазарните реалности. „Парите се въртят и не свършват. България натрупа някакъв опит в предишния програмен период с програмите „Джереми“ и „Джесика“, и този опит е добър. Така поне твърдят бизнеса и експертите“, каза още Дончев.
„В този програмен период парите за финансов инженеринг са около 10% от общо достъпните европейски пари. Аз вярвам, че в следващия период те ще са поне 25%“, каза вицепремиерът. Според него сега голямата задача е администрацията и бизнесът да се научат да управляват по правилния начин тези пари.
Голямата задача и големите разговори преди 6-7 години бяха за технологията на разходване. Защото тогава достъпът често беше блокиран. Днес технологията не е тема, защото се научихме да работим с европейското безвъзмездно финансиране. Но сега стратегическият дебат е къде да насочваме парите“, каза Дончев. Според него трябва да се търси максимален ефект от предоставените средства за финансов инженеринг. „Задачата е с определени интервенции да се събудят големите пари“, каза вицепремиерът.
Според него досегашният грантов модел, при който Брюксел налива пари, които в последствие не се връщат, има и добри, и лоши страни. „Хубавото на безвъзмездното финансиране е, че е безвъзмездно. Това дава шанс на държави в процес на модернизация да финансират неща, които иначе не биха могли да се финансират“, каза Дончев.
Той обаче изтъкна и множество дефекти, които се пораждат именно от безвъзмездния характер на досегашния модел на европейско финансиране. „Дефект е, че в един момент финансирането свършва и трябва да се търсят нови постъпления, за които обаче трябва да се плати. Второто лошо е, че парите са малко. Те винаги са малко и са по-малко от тези, които са на пазара“, обясни Томислав Дончев.
„Има я и скритата опасност тези пари да развращават. Има опасност да превърнем мениджърите и предприемачите в чиновници. И вместо да мислят как да направят бизнеса си по-успешен и да завладяват пазари, те да попълват апликационни форми и да пращат отчети“, добави той.
Според Томислав Дончев именно с плана „Юнкер“ Европейската комисия е намерила решение на този проблем. „ЕК взе решение да започнем да работим с „рециклирани пари“. Финансирането не е безвъзмездно, но то помага да се постигнат по-ниска лихва и дава по-лесен достъп до пазарно финансиране. Важното е, че финансирането подлежи на връщане. И това беше правилно решение“, каза още вицепремиерът.
Според него така предприемачите все пак получават достъп до финансиране, но са много по-близо до пазарните реалности. „Парите се въртят и не свършват. България натрупа някакъв опит в предишния програмен период с програмите „Джереми“ и „Джесика“, и този опит е добър. Така поне твърдят бизнеса и експертите“, каза още Дончев.
