И небанковият AQR като банковия – продължавайте, няма нищо за гледане
Реалният резултат и от двата прегледа на качеството на активите може да се определи като скъпоструваща ПР акция
~ 3 мин.
Калоян Стайков
След публикуването на резултатите от оценката на качеството на активите (Asset Quality Review – AQR) на дружествата в небанковия сектор спокойно може да се каже, че те слабо се отличават от тези за банковите дружества. Напълно очаквано, оценителите откриват известни проблеми (би било подозрително, ако всичко е идеално), но нито размерът им, нито тяхното естество предизвикват сериозни вълнения. На този фон естествено възниква въпросът: каква беше целта на тези оценки?
Отговорът му се крие в лятото на 2014 г., когато четвъртата по големина банка е изправена пред ликвидна криза, което води до поставянето ѝ под специален надзор, а по-късно – и до отнемането на лиценза ѝ. Причините и обстоятелствата около затварянето на банката – кредитиране на свързани лица, концентрационен риск и надценена стойност на активите, повдигат сходни въпроси както относно други банки, така и относно небанковите дружества. В резултат на това правителството и тогавашното ръководство на БНБ обещават да проведат обстоен преглед на активите във финансовия сектор, за да опровергаят съмненията за регулаторен провал и да възвърнат доверието в сектора. В свой доклад от 2015 г. във връзка с Процедурата по макроикономическите дисбаланси Европейската комисия прави сходни препоръки.
На фона на притесненията, че кредитирането на свързани лица не е изолиран случай само в една банка, а се наблюдава и на други места, резултатите от двете оценки на качеството на активите изглеждат крайно незадоволителни. Докладът за банките е значително по-мек от заключенията в изтекли през годините надзорни инспекции и не открива такива проблеми, а заключението за пенсионните дружества е, че няма инвестиции в свързани лица, съгласно дефиницията в Кодекса за социално осигуряване.
Заедно с това обаче се посочва, че съществува разлика в дефинициите за свързани лица съгласно Международния счетоводен стандарт 24 и тази в КСО. Последното не е нещо ново, тъй като още през 2009 г. тогавашният зам.-председател на Комисията за финансов надзор обръща внимание, че използваната дефиниция в България е твърде тясна и позволява да бъде заобикаляна. Или ако трябва да обобщим – на хартия няма проблем с инвестициите в свързани лица, но дефиницията е толкова тясна, че на практика такъв има, което е известно още от 2009 г. Последното по никакъв начин не разсейва опасенията, че небанкови финансови институции инвестират в себе си (свързани лица), с което показват нереалистично добри резултати, както и това, че съществува двоен регулаторен аршин.
Допълнително доказателство за последното са и констатираните нужди от корекции в балансите както при банковите, така и при небанковите институции. При първите са установени проблеми в две институции с местни собственици на капитала, а при вторите – при 13 застрахователя също с местни собственици на капитала, което отразява както по-високия апетит към риск на тези дружества, така и недостатъчно навременните действия от страна на регулаторите за балансирането му. Това е проблем, на който ЕК обръща внимание в доклада си по Процедурата за макроикономическите дисбаланси в началото на 2014 г. по отношение на банковия сектор. Ако подобен проблем е видим за външна институция, а местните регулатори не взимат мерки, това говори за недобра регулаторна политика. Нещо повече - три години по-късно действията в тази посока са, в най-добрия случай, минимални.
Другият сериозен проблем е свързан с предоставената информация и в двете оценки на качеството на активите. При прегледа на нефинансовите компании експертите се оправдават с това, че „в определени случаи изследваните лица бяха значителен брой [и] бяха налице ограничения във връзка с идентифицирането на възможни други свързани лица извън посочените от ПОД (пенсионно осигурителните дружества), тъй като идентифицирането на свързано лице изисква да бъде анализиран значително по-широк кръг информация”. Към това могат да се прибавят недостатъчните детайли по отношение на изчислените капиталови корекции в банковия сектор, каквото притеснение изразява агенцията за кредитен рейтинг Fitch. От всичко това излиза, че реалният резултат и от двата прегледа на качеството на активите може да се определи като скъпоструваща ПР акция, която предлага много малко данни и информация и разчита на доверие от страна на обществото. А причината за необходимост от такива анализи и тяхната цел се крият именно в нуждата от възвръщане на разклатеното доверие във финансовия сектор и в органите, които го регулират. Изглежда ще разчитаме доверието да се върне в резултат на къса памет, а не на обективни аргументи.
Отговорът му се крие в лятото на 2014 г., когато четвъртата по големина банка е изправена пред ликвидна криза, което води до поставянето ѝ под специален надзор, а по-късно – и до отнемането на лиценза ѝ. Причините и обстоятелствата около затварянето на банката – кредитиране на свързани лица, концентрационен риск и надценена стойност на активите, повдигат сходни въпроси както относно други банки, така и относно небанковите дружества. В резултат на това правителството и тогавашното ръководство на БНБ обещават да проведат обстоен преглед на активите във финансовия сектор, за да опровергаят съмненията за регулаторен провал и да възвърнат доверието в сектора. В свой доклад от 2015 г. във връзка с Процедурата по макроикономическите дисбаланси Европейската комисия прави сходни препоръки.
На фона на притесненията, че кредитирането на свързани лица не е изолиран случай само в една банка, а се наблюдава и на други места, резултатите от двете оценки на качеството на активите изглеждат крайно незадоволителни. Докладът за банките е значително по-мек от заключенията в изтекли през годините надзорни инспекции и не открива такива проблеми, а заключението за пенсионните дружества е, че няма инвестиции в свързани лица, съгласно дефиницията в Кодекса за социално осигуряване.
Заедно с това обаче се посочва, че съществува разлика в дефинициите за свързани лица съгласно Международния счетоводен стандарт 24 и тази в КСО. Последното не е нещо ново, тъй като още през 2009 г. тогавашният зам.-председател на Комисията за финансов надзор обръща внимание, че използваната дефиниция в България е твърде тясна и позволява да бъде заобикаляна. Или ако трябва да обобщим – на хартия няма проблем с инвестициите в свързани лица, но дефиницията е толкова тясна, че на практика такъв има, което е известно още от 2009 г. Последното по никакъв начин не разсейва опасенията, че небанкови финансови институции инвестират в себе си (свързани лица), с което показват нереалистично добри резултати, както и това, че съществува двоен регулаторен аршин.
Допълнително доказателство за последното са и констатираните нужди от корекции в балансите както при банковите, така и при небанковите институции. При първите са установени проблеми в две институции с местни собственици на капитала, а при вторите – при 13 застрахователя също с местни собственици на капитала, което отразява както по-високия апетит към риск на тези дружества, така и недостатъчно навременните действия от страна на регулаторите за балансирането му. Това е проблем, на който ЕК обръща внимание в доклада си по Процедурата за макроикономическите дисбаланси в началото на 2014 г. по отношение на банковия сектор. Ако подобен проблем е видим за външна институция, а местните регулатори не взимат мерки, това говори за недобра регулаторна политика. Нещо повече - три години по-късно действията в тази посока са, в най-добрия случай, минимални.
Другият сериозен проблем е свързан с предоставената информация и в двете оценки на качеството на активите. При прегледа на нефинансовите компании експертите се оправдават с това, че „в определени случаи изследваните лица бяха значителен брой [и] бяха налице ограничения във връзка с идентифицирането на възможни други свързани лица извън посочените от ПОД (пенсионно осигурителните дружества), тъй като идентифицирането на свързано лице изисква да бъде анализиран значително по-широк кръг информация”. Към това могат да се прибавят недостатъчните детайли по отношение на изчислените капиталови корекции в банковия сектор, каквото притеснение изразява агенцията за кредитен рейтинг Fitch. От всичко това излиза, че реалният резултат и от двата прегледа на качеството на активите може да се определи като скъпоструваща ПР акция, която предлага много малко данни и информация и разчита на доверие от страна на обществото. А причината за необходимост от такива анализи и тяхната цел се крият именно в нуждата от възвръщане на разклатеното доверие във финансовия сектор и в органите, които го регулират. Изглежда ще разчитаме доверието да се върне в резултат на къса памет, а не на обективни аргументи.
