Как постепенно да премахнем изкопаемите горива, без никой да изостава?

Светът е навлязъл в „началото на края“ на ерата на изкопаемите горива, според лидерите на ООН. Близо 200 страни дават заявки за отказ от изкопаеми горива и разширяване на възобновяемите енергийни източници, за да намалят емисиите за отопление на планетата, предава DW.

Но как светът ще направи широкообхватната трансформация към декарбонизирана икономика по справедлив и приобщаващ начин, без да изоставя хората, работещи в индустрията на изкопаеми горива, уязвимите общности и страните с ниски доходи?

Въпросът за справедливия преход, както е известен, беше в основата на сдържани преговори за климата, провели се през последните две седмици в Бон, Германия. Преговарящите се заеха с трънливия въпрос кой плаща за ескалиращите разходи за изменението на климата преди следващата голяма среща на върха на COP през ноември.

Всичко е свързано с постигането на социална справедливост чрез действия в областта на климата“, каза за DW Адриана Чавария Флорес от базираната в Лондон неправителствена организация Climate Strategies, наблюдател на преговорите. „Така че не забравяме социалния компонент и наистина го поставяме в основата на решенията, които се вземат в рамките на климатичното пространство.“

Какво представлява справедливият преход и защо е важен?

Справедливият преход означава да се гарантира, че ползите от зелената икономика се споделят широко. Това означава също така подкрепа на държави, региони, индустрии, общности и работници – особено тези с ниски доходи – които могат да загубят, докато светът се декарбонизира.

Преговорите за климата в Бон, които събраха хиляди преговарящи и членове на гражданското общество от 3 до 13 юни, за да положат основите за COP29, започнаха с първия в историята диалог за това как един справедлив преход може да изглежда на практика.

Едно е да кажем, че не трябва да изоставяме никого“, каза Саймън Стийл, изпълнителен секретар на ООН по изменението на климата в изявление. „Но за да постигнем това, трябва да започнем да правим конкретни планове. Трябва да проектираме политики, основани на диалог и ангажираност с всички части на обществото.“

Участниците, включително представители на гражданското общество и правителството, казаха, че страните трябва да включат елементи на справедлив преход в своите национално определени вноски (NDC), например. Тези специфични за всяка страна планове за действие за намаляване на емисиите и адаптиране към изменението на климата са за преразглеждане през 2025 г.

В момента 38% от въпросните вноски са свързани със справедлив преход. Някои планове са подробни, други говорят за идеята само на думи. Но изготвянето на подробен план е от жизненоважно значение, за да помогнем на общностите да се приобщят, докато страните и индустриите се отказват от изкопаемите горива, казаха наблюдатели пред DW.

„Въпросът не е дали можем да имаме справедлив или несправедлив преход. Това не трябва да бъде предмет на дебат“, каза Джоди-Ан Уанг от Изследователския институт Грантъм към Лондонското училище по икономика (LSE). „Трябва да вкарате темата в процеса на планиране.“

Страни като Чили вече полагат основите за своя справедлив преход. Чилийското правителство например се консултира с жителите, бизнеса и профсъюзите в регионите, където електроцентралите ще бъдат затворени. Наскоро завърши план за действие за Tocopilla в северната част на страната, който включва мерки за разширяване на електрическата мобилност в града - и за обучение на хора за работа в тази област.

Преквалификация на работниците - част от справедлив преход

Една част от справедливия преход е „осигуряване, образование и обучение, преквалификация, повишаване на уменията, за да сме сигурни, че маргинализираните групи – и всички наистина – ще останат устойчиви“, докато икономиките и обществата се променят, каза Уанг пред DW.

Понякога това също означава реформиране на самата образователна система и справяне със съществуващите пропуски в социалната и цифровата инфраструктура, които вече правят достъпа различен за различните групи“, добави анализаторът на политиката за устойчиво финансиране.

В момента само малцинство от работната сила притежава необходимите „екологични умения“. Доклад на платформата за бизнес мрежи LinkedIn установи, че 12.5% от служителите по света, използващи нейната платформа, имат поне едно такова умение. При жените делът е 10%. Зелените умения включват ремонт на електрически превозни средства, осигуряване на климатично образование или нисковъглеродни методи на земеделие.

Делът на хората със зелени умения нараства и търсенето им нараства бързо. Повече от половината от ръста на заетостта в енергийния сектор през 2022 г. е в индустрии като възобновяеми енергийни източници, според Международната агенция по енергетика.

Но за да вземат правилните решения в подкрепа на хората в справедлив преход, политиците трябва да се консултират с общностите и да събират данни. Това е особено важно на места като Колумбия, Бангладеш или Уганда, където официалните данни са ограничени, тъй като много хора работят в сивия пазар.

Ако не знаем кой ще бъде засегнат, какъв е мащабът, каква е цената на алтернативните решения или какви са алтернативните решения, тогава как ще създадем политики?“ пита Уанг.

Натрупване на пари за справедлив преход

Финансирането на климата, включително плащането на вредите, отдавна е спорен въпрос, включително на тазгодишните преговори в Бон. Преговарящите са в разногласия относно размера на средствата за финансиране на климата, които да помогнат на развиващите се държави в борбата с изменението. Те спорят и за разпределението на средствата. Въпросът се очаква да доминира в разговорите на COP29 в Азербайджан.

Новата цел ще замени 100-те милиарда долара годишно на страните с високи доходи, обещани през 2022 г. - две години след договорения краен срок. Моделите показват, че новата финансова цел, която ще бъде решена на COP29 през ноември, трябва да достигне трилиони.

За много страни с ниски доходи преходът към възобновяеми енергийни източници не може да се случи без чуждестранно финансиране. Финансирането може да бъде под формата на грантове или нисколихвени заеми. Но в някои случаи богатите нации всъщност печелят пари, като заемат парични средства за климата при пазарна лихва, установи анализ на Reuters.

Много развиващи се страни днес харчат повече за обслужване на съществуващия си дълг, отколкото за предоставяне на основни услуги като здравеопазване и образование на своите хора“, каза Джоди-Ан Уанг от LSE.

„Това наистина поставя под въпрос дали заемите или финансирането, предлагано с пазарна норма на възвръщаемост, е типът финансиране, което може да попадне само в обхвата на прехода.“

Уанг се надява, че тъй като въпросът за финансирането е в светлината на прожекторите на срещата на върха в Азербайджан, темата със справедливия преход ще влезе в поне някои от тези преговори.