КЦМ и новият икономически модел

Кръговата икономика вече е не само понятие, но и реалност, която става все по-актуална в последните години. Нарастващото потребление на ресурси и екологичните последици, които се предизвикват, налагат промяна в икономическия модел, а концепцията на кръговата икономика е част от тази промяна. В този контекст устойчивият кръгов модел, залегнал в ефективната бизнес стратегия на КЦМ АД – дружество от минно-металургичния Холдинг КЦМ 2000 АД, поражда икономически възможности и създава стойност за обществото, при това с неутрален отпечатък върху околната среда и природата.

За последните 20 години са изградени технологични процеси, които позволяват максималното оползотворяване на входящите суровини. Чистите метали се произвеждат при минимално въздействие върху околната среда и при минимално генериране на изходни материали, които може да бъдат годни за последваща преработка.

Предимството „три в едно“

Много съществено за КЦМ предимство е високото ниво на преработване на вторични суровини, които по своята същност са отпадъци. Внедрените иновации спомагат за удължаване жизнения цикъл на материалите, което позволява да се произвеждат метали и да се съхраняват природните ресурси. Това, което отличава компанията, е, че на една площадка са изградени и се управляват три завода –  докато досегашната практика в държавите в Западна Европа, а и по света е отделните заводи да са разделени на стотици километри един от друг. Нашето преимущество „три в едно“ позволява всички суровини да бъдат максимално оползотворени. Отпадъците от едното производство се обработват в другото и обратно, а интеграцията между отделните производства дава възможност входящите суровини да се използват пълноценно. По този начин се постигна отличен баланс между първичните суровини и рециклирането на материалите и металите, уверява Иван Добрев, изпълнителен директор на КЦМ и член на Съвета на директорите на Холдинг КЦМ 2000.

От вторични суровини

КЦМ има преимущество и по отношение на високото ниво в оползотворяването на вторичния ресурс. Почти 30% от цинковото производство се реализира от вторични суровини – основно отпадъци от стоманената индустрия. Оловното производство се осъществява при до 50% влагане на вторични суровини - основно от излезли от употреба акумулаторни батерии. Инсталацията за преработка на отработени акумулатори, открита през 2007 г., е изградена в отговор на стремежа на компанията да навлезе в преработката на вторични суровини, а реализираните технологии за комплексно оползотворяване на оловото от излезлите от употреба оловно-кисели батерии се осъществява без преобразуване на непреработим остатък. В КЦМ средно годишно се рециклират до 30 000 тона негодни за употреба батерии и акумулатори, като металургичните процеси осигуряват пълно рециклиране на компонентите от оловно-киселите батерии. По този начин компанията  допринася за постигане на целите за управление на отпадъците.

За съхранение на енергията

Металургичните технологии на КЦМ имат огромен потенциал за трансформиране на икономиката по отговорен и ефективен начин, осигурявайки суровините за съхранение на енергията и въобще за съхраняване на природните ресурси. За КЦМ основната дейност остава развитие на отговорни металургични технологии за производство на метали за нуждите на човечеството. В светлината на зелената сделка металите имат съществено място за постигането на целите, като осигуряват ресурсите за инсталациите за генериране на електроенергия от възобновяеми  енергийни източници (ВЕИ)и нейното ефективно съхранение. По този начин оловото има значителен потенциал за постигане на целите на новите регламенти, посочва Иван Добрев.

С по-дълга верига

Традиционните за българската икономика високотехнологична металургия на оловото, производството на оловно-кисели батерии и научноизследователският потенциал в тази област са значително конкурентно предимство пред много по-развити икономики от Европейския съюз. Следва да се отбележи обаче, че веригата на добавена стойност на база метали в България завършва с производство на блоков метал, като близо 80% от произведените метали се изнасят в страни от ЕС и трети страни за производство на продукти за крайна употреба. Това означава, че съществена част от добавената стойност във веригата на потребление на металите се реализира извън страната. Нещо повече – крайните продукти, произведени с български метали, включително оловно-киселите батерии, се внасят повторно и потребяват в България, обяснява Стефан Стойчев, директор „Производство“ в КЦМ.

Хоризонт на възможностите

Новите възможности пред индустрията ще растат чрез удължаване веригата на добавена стойност на оловото до производство на краен продукт  - например в системи за съхранение на енергия. Този модел е приложим и за останалите метали, произвеждани в България, които са основни конструктивни и технологични материали за стратегическите нетно нулеви технологии. Ето защо според Иван Добрев българското правителство, по примера на други европейски страни, следва да обмисли възможността да продължи политиката по изграждане на заводи за батерии и съхранение на енергията от ВЕИ, като това, от една страна, би подпомогнало икономическото развитие на страната и би създало нови работни места, а от друга - би имало благоприятно влияние в дългосрочен план на цената на енергията от ВЕИ. 

Възможностите пред индустрията ще растат чрез УДЪЛЖАВАНЕ ВЕРИГАТА НА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ на металите до производство на крайни продукти

Иван Добрев