Мораториумите в здравеопазването не свиват разходи и не решават проблеми
През 2015 г. за първи път влиза в сила забрана за сключване на нови договори на НЗОК за извършване на нови медицински дейности
~ 3 мин.
Калоян Стайков
Казват, че насилието е последното убежище на некомпетентния. Тази фраза изглежда като много точна аналогия на наложения мораториум върху финансирането на нови лекарства и нови медицински дейности от НЗОК през 2018 г. Причината за ограниченията е неспособността на управляващите да ограничат стръмното увеличение на здравноосигурителните разходи през последните години. Въпреки че предходното правителство разполагаше с около две години, а настоящото с близо цяла година, ако не да се справи, то поне да положи първите стъпки за разрешаване на проблема, напредък не се наблюдава. Вместо това се прибягва до крайни мерки, които противоречат на логиката, нормативната уредба и не дават резултат, защото винаги се намира възможност за заобикаляне на ограничението.
През 2015 г. за първи път влиза в сила забрана за сключване на нови договори на НЗОК за извършване на нови медицински дейности. Година по-късно, в допълнение на бюджетните лимити за болниците се въвеждат и лимити за дейностите, които могат да извършват, а междувременно текат редица технически ограничения, взимани с решения на надзорния съвет на НЗОК. Ефектът от всичко това е, че през 2015 г. разходите за болнична помощ са с над 240 млн. лв. над гласуваните със закона за бюджета на НЗОК, което е увеличение от 16,5%. Въпреки че разходите през 2015 г. са около 1,5 млрд. лв., бюджетът за 2016 г. предвижда болничната помощ да получи около 1,35 млн. лв. или със 150 млн. лв. по-малко от реално изразходените през предходната година. Разходите за болнична помощ през 2016 г. са над 1,6 млрд. лв., което е с около 17,5% над гласуваното в закона за бюджета.
Средствата от резерва за непредвидени разходи на НЗОК формира над 80% от допълнителните разходи и през двете години, т.е. още с приемането на бюджета на касата е ясно, че преразходите са неизбежни. Останалата част обаче се отпускат по усмотрение на надзорния съвет на НЗОК в резултат на вътрешнокомпенсирани разходи или по-висока събираемост на приходите. Т.е. освен че в началото на годината е ясно, че заделените средства за болнична помощ са твърде малко, поради което се предвиждат средства за уж непредвидени разходи, в течение на годината НЗОК отпуска допълнителни средства. Казано по друг начин – от една страна се приемат мерки за ограничаване на ръста на разходите за болнична помощ, а от друга те растат през годината по сравнително непрозрачен начин.
Същият ефект може да се очаква и от мораториуима върху финансирането на нови лекарства. Той засяга 17 лекарства и се очаква да доведе до спестявания в размер на около 25-30 млн. лв., което е пренебрежимо малко на фона на предвиден бюджет за лекарства в размер на 1 млрд. лв. От здравната комисия в парламента защитиха решението като временна мярка, докато се приемат промени в нормативната уредба, с които да се позволи финансирането на терапевтичен резултат, а не за отделни лекарства. Това обаче е странно оправдание, като се има предвид, че през последните три години бяха въведени редица ограничения пред фармацевтичния сектор, като изискването за най-ниска цена на ниво производител в Европейския съюз, ценово рефериране за лекарства, заплащани от НЗОК, с най-ниските цени в други страни от ЕС, задължителна отстъпка от 10% от цената на лекарствата без аналог и под патентна защита, които се плащат от НЗОК, оценка на здравните технологии и др.
Всичко това показва, че законодателната власт по-скоро се лута сред редица възможни решения, но все не успява да намери правилната сплав от нормативни изменения. Постоянните оправдания за необходимост от още време и налагане на временни мерки вече звучат банално, тъй като все не дават желания резултат, напротив – разходите продължават да растат, а потребителите продължават да са недоволни от здравните услуги.
Едно обаче е сигурно – реформите в здравноосигурителната система в България от последните години са насочени единствено към централизирането управление на системата без грижа за потребителите на здравни услуги. Всичко това се случва на фона на:
• опита на редица страни, които са трансформирали здравните си системи от постсоциалистически тип;
• купища международни доклади за добри практики в управлението на здравеопазването;
• стотици хиляди левове, изхарчени за консултантски услуги за оценка на състоянието и изготвяне на планове за реформа на здравната система в България.
Проблемите, както в този, така и в редица други публични сектори, са известни от години. Необходима е само малко политическа воля, за да започне разрешаването им. То няма да се случи в рамките на една или две години, но все от някъде трябва да започне. Това обаче няма да стане с налагането на мораториуми и ограничения пред здравните грижи, защото те единствено показват неспособността на управляващи да се справят с проблемите по същия начин, по който щраусите си заравят главите в пясъка.
През 2015 г. за първи път влиза в сила забрана за сключване на нови договори на НЗОК за извършване на нови медицински дейности. Година по-късно, в допълнение на бюджетните лимити за болниците се въвеждат и лимити за дейностите, които могат да извършват, а междувременно текат редица технически ограничения, взимани с решения на надзорния съвет на НЗОК. Ефектът от всичко това е, че през 2015 г. разходите за болнична помощ са с над 240 млн. лв. над гласуваните със закона за бюджета на НЗОК, което е увеличение от 16,5%. Въпреки че разходите през 2015 г. са около 1,5 млрд. лв., бюджетът за 2016 г. предвижда болничната помощ да получи около 1,35 млн. лв. или със 150 млн. лв. по-малко от реално изразходените през предходната година. Разходите за болнична помощ през 2016 г. са над 1,6 млрд. лв., което е с около 17,5% над гласуваното в закона за бюджета.
Средствата от резерва за непредвидени разходи на НЗОК формира над 80% от допълнителните разходи и през двете години, т.е. още с приемането на бюджета на касата е ясно, че преразходите са неизбежни. Останалата част обаче се отпускат по усмотрение на надзорния съвет на НЗОК в резултат на вътрешнокомпенсирани разходи или по-висока събираемост на приходите. Т.е. освен че в началото на годината е ясно, че заделените средства за болнична помощ са твърде малко, поради което се предвиждат средства за уж непредвидени разходи, в течение на годината НЗОК отпуска допълнителни средства. Казано по друг начин – от една страна се приемат мерки за ограничаване на ръста на разходите за болнична помощ, а от друга те растат през годината по сравнително непрозрачен начин.
Същият ефект може да се очаква и от мораториуима върху финансирането на нови лекарства. Той засяга 17 лекарства и се очаква да доведе до спестявания в размер на около 25-30 млн. лв., което е пренебрежимо малко на фона на предвиден бюджет за лекарства в размер на 1 млрд. лв. От здравната комисия в парламента защитиха решението като временна мярка, докато се приемат промени в нормативната уредба, с които да се позволи финансирането на терапевтичен резултат, а не за отделни лекарства. Това обаче е странно оправдание, като се има предвид, че през последните три години бяха въведени редица ограничения пред фармацевтичния сектор, като изискването за най-ниска цена на ниво производител в Европейския съюз, ценово рефериране за лекарства, заплащани от НЗОК, с най-ниските цени в други страни от ЕС, задължителна отстъпка от 10% от цената на лекарствата без аналог и под патентна защита, които се плащат от НЗОК, оценка на здравните технологии и др.
Всичко това показва, че законодателната власт по-скоро се лута сред редица възможни решения, но все не успява да намери правилната сплав от нормативни изменения. Постоянните оправдания за необходимост от още време и налагане на временни мерки вече звучат банално, тъй като все не дават желания резултат, напротив – разходите продължават да растат, а потребителите продължават да са недоволни от здравните услуги.
Едно обаче е сигурно – реформите в здравноосигурителната система в България от последните години са насочени единствено към централизирането управление на системата без грижа за потребителите на здравни услуги. Всичко това се случва на фона на:
• опита на редица страни, които са трансформирали здравните си системи от постсоциалистически тип;
• купища международни доклади за добри практики в управлението на здравеопазването;
• стотици хиляди левове, изхарчени за консултантски услуги за оценка на състоянието и изготвяне на планове за реформа на здравната система в България.
Проблемите, както в този, така и в редица други публични сектори, са известни от години. Необходима е само малко политическа воля, за да започне разрешаването им. То няма да се случи в рамките на една или две години, но все от някъде трябва да започне. Това обаче няма да стане с налагането на мораториуми и ограничения пред здравните грижи, защото те единствено показват неспособността на управляващи да се справят с проблемите по същия начин, по който щраусите си заравят главите в пясъка.
