Колко струва порция храна в най-бедните страни в света

Цената на една порция храна в най-бедните страни в света може да достигне стотици щатски долара като еквивалент на покупателната способност на местното население, показва изследване на Световната продоволствена програма към ООН (WFP) и Mastercard. 

Проучването „Преброяване на бобените зърна“ разкрива още, че за хората от развиващите се държави едно основно ястие струва колкото парите, които могат да бъдат изработени за един ден. Сумата дори се увеличава в държавите, в които има граждански конфликт или икономически колапс. Изследването показва и процента, който се отделя от дневния доход, за покупката на порция храна в съответната страна.

Повече от очевидна е разликата между държавите, в които населението е поставено в риск, развиващите се страни и богатите държави. Резултатите от проучването целят да акцентират точно това и да покажат нуждата от постигане на целите, поставени от Mastercard - да се осигурят над 100 милиона хранения за нуждаещи се хора по цял свят.

Красноречив пример е щатът Ню Йорк, който се ползва за отправна точка в измерването на реалната стойност на храната по света. Там приготвянето на една обикновена порция боб яхния струва 1.20 щатски долара. Тази цена се равнява на 0.6%. от средния дневен приход на гражданите. За сравнение, в Южен Судан – страната, попадаща в дъното на класацията, една порция струва 268 пъти повече или 321 щатски долара.

Най-нуждаещите се страни и територии, според изследването, са:

1. Южен Судан: Една порция храна, съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 321.70 щатски долара. Това означава, че са нужни 155% от средния дневен доход в Судан, за да се купи една порция храна.

2. Нигерия:  Една порция храна, спрямо дохода в Ню Йорк, струва 200.32 щатски долара. Нужни са 121% от средния дневен доход в Нигерия, за да се купи една порция храна.

3. Дейр ез-Зор, Сирия: Една порция храна, съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 190.11 щатски долара. Това означава, че жителите на Сирия трябва да заплатят 115% от средния дневен доход, за да закупят една порция храна.

4. Малави: Една порция храна се равнява на  94.43 щатски долара, спрямо дохода в Ню Йорк. Нужни са 45% от средния дневен доход в Малави, за да се купи една порция храна.

5. Демократична Република Конго: Една порция храна, съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 82.10 щатски долара. Което означава, че са нужни 40% от средния дневен доход в Конго, за да се купи една порция храна.

„Без храна ние не можем да живеем, учим и растем“, коментира Ан Кърнс, президент Международни пазари, Mastercard. „В Mastercard използваме технологиите и ресурсите, за да подобрим живота на хората и да сложим край на бедността. Нашият ангажимент да осигурим 100 милиона хранения и нашето партньорство с WFP ще помогнат да избавим света от гладуване.“

815 милиона хора от цял свят са подложени на ежедневен глад. Друго изследване, проведено от WFP и подкрепено от експерти на Mastercard, откри директна връзка между хранителните училищни ястия и академичните постижения и продуктивността на по-късен етап от живота. Така например деца, които са били включени в 10-годишен проект за училищно хранене в Шри Ланка, са заработвали 5% по-високи доходи, когато са започнали работа като възрастни. Анализ за разходите и ползите пък доказва, че инвестицията от 1 долар в училищно хранене води до икономическа възвръщаемост от 3 до 10 долара.

Кърнс коментира още, че много родители трябва да избират дали децата им да учат и семейството да гладува, или децата им да работят, за да има какво да яде фамилията. Ако се осигури училищно хранене, децата ще бъдат продуктивни и образовани, а като порастнат ще бъдат способни да подобрят семейната среда, обществото и икономиката.

„Проучването „Преброяване на бобените зърна“ е напомняне за това как конфликтите могат да създадат жестоко неравенство по отношение на достъпа до храна“, казва Дейвид Бейсли, Изпълнителен директор на WFP. “Заедно с Mastercard успяхме да представим решения, които могат да компенсират някои от най-тежките последици от конфликтите, бедствията и проблемите с доставка на храна, които водят до продоволствена несигурност. Проучването ни илюстрира колко спешно светът трябва да се мобилизира, за да спре конфликтите и да създаде условия за постигане на голямата цел – да изкореним глада по света до 2030 г.“

Mastercard и Световната продоволствена програма посочват причините, които водят до бедност-конфликти и несигурност, фрагментирани доставки и неефективно съхранение, заради липса на технологии. Партньорството цели да осигури иновативни програми като безплатни столови хранения в училище, така че да облекчи някои много по-комплексни проблеми, които стоят зад бедността и глада, както и да спре спиралата на бедността, която обхваща цели общности.