ЕС е изправен пред зелена дилема с индонезийския никел

До 2050 г. годишното предлагане на никел ще трябва да се увеличи с 208%, а годишното предлагане на мед със 156% спрямо нивата на производство през 2020 г. Само така ще бъдат постигнати глобалните цели за нетни нулеви емисии, сочи скорошен доклад, изготвен от Световната банка, предава DW.

Поне още 15 минерала и метала трябва да бъдат извлечени с подобни темпове, за да се постигнат климатичните цели, се добавя в него. Това ще бъде трудна задача. Някои анализатори смятат, че просто не е възможно. Други се питат дали задоволяването на нарастващото търсене на тези критични минерали може да се направи устойчиво.

Говорейки през април, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш каза: „Докато променяме начина, по който захранваме нашите общества и икономики, не можем да заменим една мръсна, експлоататорска, добивна индустрия с друга мръсна, експлоататорска, добивна индустрия. Надпреварата към нетна нула не може да тъпче бедните."

Законодателството на ЕС подкрепя тази цел. Наскоро приетата Директива за надлежна проверка на корпоративната устойчивост означава, че от 2029 г. европейските компании ще трябва да докажат, че предприемат действия за защита на околната среда и правата на човека в своите вериги за доставки.

Регламентите и правилата, идващи от Брюксел във връзка със Зелената сделка на ЕС, се прилагат еднакво както за европейския бизнес, така и за чуждестранния бизнес, който иска да продава стоки или услуги в рамките на ЕС“, каза Крис Хъмфри, изпълнителен директор на Бизнес съвета ЕС-АСЕАН, пред DW .

„Ясно е, че европейският бизнес, поради правилата, въведени от регулаторите в Европа, сега трябва да гарантира, че техните задгранични операции са в съответствие с различни изисквания за отчетност, идващи от Брюксел и другаде“, добави той.

Компаниите от ЕС се оттеглят от индонезийската мина

През юли германската BASF и френската Eramet се оттеглиха от 2.4 милиарда евро рафинерия за никел и кобалт "Sonic Bay" в Индонезия на фона на критики, че мината, която я доставя, застрашава горския дом на изолирано местно племе.

Сделката би увеличила значително добива на тези метали от близката мина Weda Bay Nickel, най-голямата никелова мина в света и част от индонезийския индустриален парк Weda Bay (IWIP), в който Eramet държи миноритарен дял.

През 2022 г. тя е произвела почти половината от световния никел, използван широко в електрически превозни средства и батерии, според Геоложката служба на САЩ.

Приет през април от Съвета на Европейския съюз, Законът за критичните суровини изброява 34 критични и 17 стратегически минерала (включително никел), които са от съществено значение за зеления преход. Законодателството улеснява ЕС да си осигури необходимите материали чрез сделки с „приятелски трети страни“.

Съобщава се, че откритият добив на никел е водеща причина за обезлесяването в Индонезия, а използването на въглища за захранване на топилни предприятия за никел е замърсило водата.

Компаниите от ЕС посочиха търговски причини да не участват в начинанието, но говорител на BASF каза в изявление, че компанията се нуждае от „сигурни, отговорни и устойчиви доставки на критични суровини“.

Въпреки че отмяната на проекта Sonic Bay може да доведе до по-малко замърсяване за местните общности, индонезийското правителство трябва да направи повече, за да сведе до минимум въздействието на добива и рафинирането на никел върху общностите, живеещи в близост до IWIP и други индустриални паркове за никел“, Криста Шенъм, изследовател с групата за кампания Climate Rights International, пише в The Diplomat този месец.

Ограничения на Зелената сделка на ЕС

Въпреки че повечето фирми от ЕС не се ангажират с някои от по-неустойчивите практики, свързани с добива на суровини в Азия, това не означава, че компании от страни като Китай не желаят да го направят, казва Фредерик Клим, научен сътрудник в S .Раджаратнам училище за международни изследвания в Сингапур

Той е на мнение, че Зелената сделка на ЕС е „до голяма степен активирана от трети страни, които са готови да субсидират своите индустрии, за да позволят енергийни преходи у дома и другаде“.

Това е загадка, която все още не сме успели да разрешим“, добави той.

Подобни обвинения се отправят срещу наскоро наложените от ЕС мита върху произведените в Китай електрически превозни средства, които са резултат от оплаквания от Брюксел за нелоялни търговски практики.

ЕС се оплаква от привидния китайски дъмпинг на слънчеви фотоволтаични клетки, вятърни турбини и електромобили, но в същото време те празнуват абсурдно ниската цена на произведената от слънчева фотоволтаична енергия електроенергия, която е изключително резултат от китайското производство в мащаб съчетано със субсидии“, каза Клим.

„Без тези китайски продукти енергийният преход и електрификацията на икономиката не биха били възможни“, добави той.

Напускащият си индонезийски президент Джоко Уидодо се опита да превърне Индонезия в глобален център за производство на батерии за електрически превозни средства (EV) чрез увеличаване на капацитета за добив на нацията, особено за никел.

Забраната за износ на тези стоки гарантира, че те трябва да бъдат преработени в страната. През 2014 г. Джакарта забрани износа на необработен никел. Оттогава се съобщава, че Китай е инвестирал над 30 милиарда долара в индонезийската верига за доставки на никел, включително топене и производство на EV батерии.

Индонезия изчерпва запасите от висококачествен никел

Индонезия изчерпва находищата на висококачествен никел, оставяйки само нискокачествени руди, съдържащи част от никел, което затруднява добива. Един от начините за това е чрез киселинно излужване под високо налягане или HPAL, което произвежда много токсични отпадъци.

Базираният в Джакарта анализатор Кевин О'Рурк от консултантската компания за политически рискове Reformasi Information Services каза пред DW, че има "обещаващи" алтернативи на HPAL, но те се сблъскват със съпротивата на местните индонезийски регулатори, които упорстват с евтината и позната обработка на HPAL.

Ако развитите пазари като ЕС ограничат вноса на мръсен никел, ще съществуват стимули за отговорните разработчици да доставят по-етично произведени материали“, каза О'Рурк.

„Когато индонезийските производители се окажат неспособни да проникнат на доходоносните развити пазари на Запад, те може най-накрая да започнат да преследват множество опции за ограничаване или избягване на емисиите и отпадъците от HPAL“, добави той.

Бриджит Уелш, почетен научен сътрудник в Азиатския изследователски институт на Университета в Нотингам, Малайзия, каза, че целта на Европейския съюз трябва да бъде „да направи „мръсната“ работа по-малко мръсна навсякъде“.

Индонезийското правителство се съгласи на Партньорството за сигурност на минералите с 14 държави и Европейския съюз за ускоряване на развитието на устойчиви вериги за доставка на критични минерали, като се фокусира върху подобряването на екологичните стандарти.