Пред бум на производството ли е Източна Европа?
Все повече специалисти говорят за преместване на важни производствени мощности от Азия в Европа
Развиващите се страни в Европа могат да привлекат сериозен нов производствен капацитет, тъй като световната икономика претърпя големи промени в контекста на пандемията Covid-19, според нов доклад на Colliers International, разглеждащ регионалния индустриален пазар. Една от конкретно посочените в доклада страни – Румъния – е с най-високо конкурентна локация, както по отношение на разходите, така и по отношение на значителното увеличение на промишленото производство в страната през последните години.
Докладът - който подкрепя мнението на водещи анализатори през последните месеци - отбелязва, че глобалната икономика претърпява период на интензивни промени в контекста на пандемията и се очаква отношенията между Европа и Китай да се променят значително в бъдеще, предава Emerging Europe.
Все повече специалисти говорят за преместване на важни производствени мощности от Азия в Европа в желанието си за по-добър контрол на веригата за доставки. Доскоро обаче основна пречка бяха значително по-високите производствени разходи в Централна и Източна Европа в сравнение с Китай. Тъй като заплатите в Китай нараснаха значително през последните десет години, тази промяна става все по-възможна, особено в контекста на пандемия, която оказа огромен натиск върху веригата на доставки.
В развиващата се Европа се наблюдава един от най-високите темпове на икономически растеж в последното десетилетие, а индустриалното производство се движи с добро темпо нагоре. Вероятно най-голямото предимство, което имат страните от този регион, е пазарът на труда, като заплатите са няколко пъти по-ниски, отколкото в Западна Европа и през последните години изненадващо подобни на тези в Китай, според доклада на Colliers International.
„България остава доста под нивото на разходите за труд в Китай за производствени операции. Румъния е сравнима с Китай, а Полша и Унгария не са много над това ниво. За последното десетилетие в тези страни вече има големи разлики. Преди този период източноевропейските страни или се готвеха да се присъединят към ЕС, или току-що бяха станали членки. Между 2004 и 2018 г. средните производствени разходи се увеличават 5.6 пъти в Китай, докато в региона на Централна и източна Европа промяната е много по-малка“, заявява Лауреньо Дуйка, партньор и ръководител на индустриалната агенция в Colliers International.
По-конкретно, увеличение на разходите за труд в рамките на 1.6 до 2.6 пъти в периода 2004 – 2018 г. се наблюдава в Чехия, Унгария, Полша, Словакия. За същия период в България и Румъния се отчита трикратно увеличение. За сравнение разходите за труд в германския производствен сектор са около три пъти по-високи, отколкото в Чехия и Словакия, около четири пъти по-високи, отколкото в Унгария и Полша, почти шест пъти по-високи, отколкото в Румъния, и почти осем пъти по-високи, отколкото в България.
„Освен това регионът на Централна и източна Европа изпреварва Испания и Великобритания що се отнася до обема на производството на фабриките там и наближава обема на това във Франция. Заводите в Централна и източна Европа първоначално бяха фокусирани върху стоки, включващи производствени процеси с ниска сложност, но това също се променя постепенно с времето –производство на стоки с по-висока добавена стойност и по-технологично сложни сега заемат много по-висок дял в цялата ЦИЕ отпреди десетилетие“, добавя Силвиу Поп, ръководител на научните изследвания в Colliers International.
Темпът на растеж на производителността остана над темпото на повишение на разходите и във всички страни от Централна и източна Европа. Иновациите остават „ахилесовата пета“ на региона, като ЦИЕ се намира далеч зад Германия по показателите за конкурентоспособност на Световния икономически форум.
Страните в региона обаче успяха да преодолеят значително дупката, която ги дели с Германия и други развити икономики през последните десетилетия по отношение на инфраструктурата и институционалното качество.