Проект „Сапунче“ и препятствията към пазара

Сапунът има древна история. Според една от легендите думата soap (сапун) идва от името на планината Сапо в древен Рим, на която се извършвали жертвоприношения. Мазнината от печенето на животните се стичала в пепелта, а после дъждовете я отмивали и наслоявали по брега на Тибър. Когато перели в реката, римлянките забелязали, че с тези смеси дрехите се почистват по-лесно.

Дълго време сапунът бил считан за римско изобретение, но археолози откриват рецепта за приготвяне на сапун върху шумерски глинени плочки, датирани около 2 500 години пр. н. е.  Според друга версия сапунът го е имало още преди 6 хил. години в Древния Египет.

Лукс

Днес хубавият ръчно правен сапун е лукс. За изработването му са нужни знания, доста съставки, някои от тях опасни – например, сода каустик. Но пътят до пазара като занаятчийски продукт е така препречен от разпоредби и изисквания, че направата му може да си остане само хоби. Ирина Игнатова от собствен опит твърди това.

Препъникамък

От поне десет години тя  мечтае да прави нещо с ръчен труд и в сапуните вижда подходящ за нея вариант. Но по онова време е трябвало да отглежда децата си и заради опасната съставка, която превръща мазнините в миещо средство, е трябвало да отлага във времето. Но при първото затваряне заради пандемията през 2020 г. тя си казва, че е настъпил моментът да осъществи старото си желание. Записва се на онлайн курс, за да получи основните знания как да направи сапун. Уменията й като графичен дизайнер намират добро приложение. Но… оказва се, че се сапунът е продукт, който подлежи на специална сертификация по европейските изисквания. Има и редица други изисквания, на които производителят трябва да отговори. За онзи, който прави сапун в съвсем ограничено количество вкъщи, това са напълно непосилни разходи. А без такива документи, няма право да продава своя продукт, което пък означава, че не може да развива този дребен занаятчийски бизнес.

Технология

Направата на хубави сапуни излиза скъпо заради високата цена на натуралните масла, но пък стават ароматни и красиви, в тях дизайнерът може да развихри цялото си въображение. За една форма от 1.2 кг, от която се изрязват 10-ина броя, Ирина влага съставки на стойност средно между 25 и 50 лв., но и нагоре.  Два месеца са нужни на сапуна да „узрее“ и да изсъхне, след като е приготвен. През този период той бавно се втвърдява. Затова и домът на Ирина Игнатова е в стелажи, на които сапуните чакат да станат годни за употреба.

„Производството“ на ръчен сапун за нея е забавно занимание, но и скъпо хоби, което засега не може да се превърне в малък бизнес заради високата летва на изискванията. Да бъде направен от сертифицирана лаборатория по нейна рецепта - за Ирина Игнатова това е неприемлив вариант. Така тя ще загуби контрола над самото производство и най-важното: би се лишила от удоволствието, което е стимулът да продължава. „Не го правя, за да продавам сапун, а заради желанието да създам нещо свое с много любов и фантазия и то да стигне до хората“, уверява тя.

Предимства

„Това хоби е отдушник и в началото целта не беше да го превърна в бизнес. Но продажбите само биха ме насърчили да продължавам да го развивам, тъй като чрез тях ще се връща част от направените разходи. Във времето на промишленото производство има малка група хора, които ценят ръчно направените неща, просто защото продуктът е съвсем различен. Но ако трябва по една рецепта да правя напълно еднакви сапуни, това съвсем ще убие творческия момент и пак ще се загуби онзи прилив на енергия, заради който се роди Проект „Сапунче“, обяснява Ирина Игнатова. Тя не се отказва да търси път към пазара, защото нейните сапуни са доказали своето качество: „Влагам натурални съставки и нямам достъп до химическите вещества, които големите производители влагат, като подобрители, пенители и оцветители. Сапунът може да е много полезен за кожата, но може и да я увреди. Когато е отговорно направен, човек може не само да получи удоволствие от ухайния му аромат, а и да се лекува“.

Изработването на сапун научило Ирина на търпение и точност, дало ѝ нова възможност да опознава себе си. С изучаването на етеричните масла и с експериментите пред нея се открил нов свят. „Всеки, който веднъж се докосне до тези сапуни, се пристрастява към тях“, казва тя. И в това се съдържа и нейният отговор защо продължава да прави сапун.

 

Ирина Игнатова е завършила математика и информатика в СУ. Още като ученичка започнала да се занимава с графичен дизайн - също като хоби. Поръчките валели и за да може да издава фактури, регистрирала фирма. После наела хора и така преди 17 години първото хоби дало началото на рекламната агенция Novis Design. Според нея най-големият стрес от пандемията вече е преминал и всички са свикнали да живеят в тази нова „нормалност“. Притеснителна е по-скоро кризата, която настъпва заради все по-голямата инфлация. Първите „оптимизации“ и съкращаване на разходите, които се правят от бизнеса в труден момент, са точно от реклама.

Текстът е част от бр. 105 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.