За какво харчат най-бедните и най-богатите в България

Тук ще се съсредоточим върху данните на НСИ, които дават представа за структурата на разходите на българските домакинства.



Отново фокусът ще е сравнението между най-богатите и най-бедните 10% от населението. Вижда се, че:

• 44,3% от общите разходи на най-бедните 10% през 2015 г. са предназначени за храна и безалкохолни напитки, докато при най-богатите 10% този тип разходи формират едва 25,2% от общите разходи;
• Най-бедните домакинства харчат повече и за комунални услуги (17,0% спрямо 10,7%), както и за алкохолни напитки и тютюневи изделия (5,9% спрямо 4,0%);
• Най-богатите българи харчат повече за облекло и обувки (4,3% спрямо 2,7%), транспорт (8,9% спрямо 4,3%) и свободно време, култура и образование (7,2% спрямо 2,3%).

Ако разгледаме промяната на данните за целия период между 2008 и 2015 г. се вижда, че:

• При най-бедните 10% най-голям спад на разходите спрямо 2008 г. се наблюдава в тези за храна и безалкохолни напитки (от 51,3% на 44,3%), което говори за известно подобряване на благосъстоянието дори сред тази група.  
• При най-бедните 10% най-голям ръст на разходите през 2015 г. спрямо 2008 г. се наблюдава в комуналните услуги (от 13,2% на 17%), а при най-богатите 10% - при данъците и осигуровките (от 9,4% на 16,1%).

Тенденцията на повишаване на относителния дял на данъците и осигуровките е налице при всички групи, включително най-бедните 10%. От една страна тези разлики отразяват по-високия дял на заетите лица в по-високодоходните групи (плащащите данъци и осигуровки в домакинствата от по-високите децили са повече на брой от тези в по-бедните домакинства). Самото покачване пък може да се отдаде на повишаването на осигурителната тежест заради покачването на минималните и максималните осигурителни доходи, особено в началото на периода, а може би и на известно изсветляване на икономиката – повече хора се осигуряват по-близо до реалното си заплащане.



Разбира се, тук става дума за разходите на цялото домакинство и то без да се имат предвид непреките данъци (като ДДС и акцизи), които формират основните приходи в бюджета, както и осигурителните плащания за сметка на работодателя – друга основна част от данъчноосигурителната тежест в икономиката. Дори при този крайно ограничен индикатор на данъчна тежест обаче ръстът е ясно видим.

Общата тенденция за повишаване на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки води до по-бавен от възможния растеж на разполагаемия доход на домакинствата. Така промяната на структурата на потреблението става по-труднa, особено в по-ниските децили на доходното разпределение, където разходите за стоки и услуги от първа необходимост (като тези за храна и комунални услуги) продължават да играят значителна роля.

Източник: Инфограф