Скъпите торове намалиха рентабилността на тютюнопроизводителите

Тютюнопроизводителите в България отчитат намалена рентабилност заради високите цени на горива, торове и препарати. Този проблем се идентифицира като повсеместен за всички държави, произвеждащи тютюн в рамките на Европейския съюз. Това каза за Economic.bg председателят на „Национална асоциация на тютюнопроизводителите-2010“ (НАТ-2010) Цветан Филев.

През последните няколко месеца непрестанно покачващите се цени на енергийните източници, като дизел и газ, доведе до оскъпяване на торовете и препаратите. С това се повишава и себестойността на отглеждане и производство на тютюневата суровина. В сектора намалява рентабилността“, каза Филев.

Преди месец тютюнопроизводителите настояха да бъде свикан спешно Консултативен съвет, на който бе поискана държавна подкрепа. „По настояване на НАТ-2010 съветът одобри инструмент de minimis за покриване загубите на стопаните за 2021 г. Общият пакет, който успяхме да договорим с Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), е в размер на 3 млн. лв.,“ разясни председателят на НАТ-2010.

От помощта ще се възползват 2113 от общо 3320 регистрирани производители. Оказва се, че 1207 стопани са се регистрирали само фиктивно и те нямат реализирани количества от предходния стопански цикъл през 2020 г.

Добрата новина е, че на свое заседание Държавен фонд „Земеделие“ узакони предложението на Консултативния съвет по тютюна и тези средства ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г. Ще направим всичко възможно тези средства да бъдат изплатени до края на месец март догодина“, обеща Филев.

Той сподели, че в бранша не се очакват масови фалити заради високата цена на електроенергията.

Земеделците получават и средства по Преходна национална помощ за тютюн. Всяка година грубо около 70 млн. лв. се разпределят между производителите. "Основният ни инструмент в условията на пазарна икономика е продажната цена на тютюневата суровина. Фалити на земеделски стопани, отглеждащи тютюн няма да се случат. Българските производители продават на добри международни и европейски цени", категоричен е Филев.

Пандемията от COVID-19 не се е отразила пагубно върху бранша.

Сезонните работници от България спряха да ходят да работят в чужбина заради пандемията. Голяма част от тях подновиха отглеждането на тютюн по родните си места. Лек дискомфорт ни създадоха ограниченията, които трябва да се спазват. Взели сме всички противоепидемични мерки: да има отстояние от 2 метра, когато работниците са на полето или в складовите помещения“, разясни председателят на НАТ-2010.

България освен производител, е и голям вносител на тютюн. За 2020г. са внесени около 13 хил. тона за нуждите на преработвателната индустрия. „Пандемията обаче удари вносителите. Доставките отвън се забавят от 6 до 8 месеца. Повишени са почти 10 пъти цените на контейнерния превоз. Един контейнер, с който се внасят 25 тона тютюн миналата година струваше 1250 долара, сега е 12 хил. долара. Заради пандемията се отвори нисша, където българските преработватели могат да реализират продукцията си“, сподели Филев. Според него подобна е картината в целия ЕС. Колкото и парадоксално да звучи COVID-19 играе положителна роля за тютюнопроизводителите у нас.