След 20 години стигаме 60% от БВП на Германия

„След 20 години БВП на глава от населението в България ще нарасне до 60% от това в Германия. Страната ни ще достигне стандарта на растеж, който налагат страните от Централна и Източна Европа.” Това прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, по време на финансовия форум Euromoney във Виена, съобщи в. „24 часа”.

Според него подобрения в някои ключови политики, сред които енергийната, увеличаване на инвестициите в инфраструктура, както и в човешкия капитал, могат да помогнат за отключване на потенциала за развитие на България и за ускоряване на процеса на сближаване на доходите.

„За България е добре например да направи енергията по-лесно достъпна, например чрез диверсификация на маршрутите за доставка и на източниците на първични енергийни ресурси. Това ще изисква повече инвестиции за повишаване на енергийната ефективност, която засега остава най-ниската в ЕС28.”

Основен фактор, който задейства растежа на икономиката, е развитата инфраструктура, тя привлича повече частни инвестиции. Подобно на еврзоната и страната ни търпи загуби заради недостига на средства в областта на ифраструктурата, а нуждата от пари надвишава възможностите, които ЕС ни предоставя. Затова трябва да се разработи програма с голям обхват и да се премахнат дефицитите, смята Павлов.

Такъв план трябва да гарантира, че публичните инвестиции в инфраструктура ще останат близо до границата от 7% от БВП, която вече беше достигната през 2015 г., за продължителен период от време от може би поне 2 десетилетия.

За постигане на икономически растеж е нужно да се влагат средства и в човешки капитал и образование. Така българите ще са по-конкурентноспособни и по-усъвършенствани.

„В глобалната икономика има само 2 начина за подобряване на конкурентоспособността на работната сила: трябва или да се намалят разходите за труд, или да се инвестира в хората, позволявайки им да придобият уменията и знанията, които могат да ги направят по-ефективни и производителни“, коментира икономистът.

Според Павлов, ако България иска да възвърне конкурентоспособността си в тази ключова сфера, тя трябва да увеличи бюджетните разходи за образование до около 6% от БВП през следващите 2-3 години, като в същото време се гарантира, че университетите предоставят знанието, което е най-търсено на пазара на труда.

За да се покрие обаче недостигът на средства в инфраструктурата и образованието, правителството трябва да увеличи данъчните си приходи с около 4% от БВП на страната.

Ако това се случи, нивото на общите данъчни приходи към БВП ще се приближи до нивата, наблюдавани в най-добре представящите се икономики що се отнася до процеса на сближаване на доходите – Чехия, Словения и Словакия.

Разликите в жизнения стандарт водели и до недобри правила.

„Това означава, че усилията за намаляването на корупцията, гарантирането на върховенството на закона, ограничаването на извличането на ренти, по-строгото прилагане на антимонополното законодателство, както и създаването на усещане за по-справедливо и честно общество са свързани с огромен потенциал за ускоряване на икономическото развитие“, смята Кристофор Павлов.

С прилагането на добри политики ще се спре изтичането на мозъци и ще се противодейства на негативните демофраски тенденции, които са най-голямото предизвикателство пред обществото ни в дългосрочен план.

„За да се изпълнят политиките, чиито резултат ще превключи конвергенцията на доходите на по-висока предавка, вероятно ще трябва да бъдат направени и някои трудни компромиси. Нужни са съгласувани усилия на национално равнище“, смята Павлов.