Стоте дни на кабинета - затишие и умора

Първите 100 дни на кабинета Борисов са съпроводени с известно обществено затишие, спрямо периода на политическа криза  и на фона на предстоящите местни избори. Това показват данните от ежемесечния Политически и икономически индекс на Gallup International. Последното проучване е проведено между 30 януари и 6 февруари.

Доверието в институциите и икономическият оптимизъм останат ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на правителството, съобщават от социологическата агенция. Готовността за участие в протести срещу правителството и желанието за предсрочни избори (15%) също са сравнително малки. Тази нагласа, според социолозите, изразява предимно умора в обществото и облекчение, че все пак се е сформирало правителство.

32% от анкетираните имат доверие в правителството, а 56% - не. Положителните нагласи се покачват за трети пореден месец, след като преди изборите бяха достигнали 15%. Доверието, обаче, е на сходно ниво с това към кабинета „Орешарски” преди избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и остава значително под това при старта на първия кабинет на ГЕРБ и правителството на Симеон Сакскобургготски.  

Партиите на власт остават стабилни, но се забелязват големи разлики в отношението към управлението на електоратите им. Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство, а само 10% - не. При електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт, обаче, личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи до една трета и дори една втора от запитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета „Борисов 2“, посочват от Gallup.

За ГЕРБ днес биха гласували над 26% от анкетираните, следвани от БСП - под 15%, ДПС - 7%, и Реформаторския блок - 6%. При евентуални избори, в парламента ще влязат още Патриотичният фронт и АБВ, които имат доверието на по около 3% от избирателите. Шанс има и Атака с близо 3% подкрепа.  От агенцията отчитат известно разколебаване в периферния електорат на ДПС, което вероятно се дължи на ролята ѝ на опозиция и загуба на конформистка подкрепа.

Одобрението за Народното събрание остава по-ниско от сбора за съставляващите го партии. То е равно на 21%, при 67% недоверие. Тенденцията е положителна през изминалите месеци, но това си остава една от най-нехаресваните институции.

През цялата 2014 г. цялостният образ на Европейския съюз неизменно остава с много висок авторитет, особено в сравнение с българския политически процес – около 60% доверие. По-различно стоят нагласите спрямо НАТО, като организацията се ползва с подкрепата на около една трета от анкетираните.

В унисон с показателите за доверие във властта се движат и нагласите за общата посоката на развитие на страната. В последните месеци расте делът на оптимистите - към февруари те са 23%, а песимистите са 62%. И тук данните са много сходни с началната точка на кабинета „Орешарски“ – преди назначението на Делян Пеевски. Сегашните данни обаче са видимо по-добри в сравнение с края на кабинета „Орешарски“, когато песимистите достигаха и близо до 70%, а оптимистите оставаха трайно под 20%. 

Към началото на февруари 41% очакват икономическото положение да се влоши в идната година, 31% очакват да остане същото, а 16% очакват то да се подобри. Колкото до личните финанси, 8% очакват материалното положение на семейството им да се подобри, 27% смятат, че то ще се влоши, а 50% - че ще остане същото. През есента на миналата година картината бе по-песимистична - 36%, очакващи влошаване. 17% очакват безработицата да намалява – при не повече от 10% през лятото и есента.

Прави впечатление постепенното възстановяване в доверието към банките. Вече 30% казват „да“ на въпрос за доверие в банковата система, а 50% - „не“. В края на лятото и началото на есента съотношението бе 20/60.

„Регистрираните обществени нагласи свидетелстват за наличие на сериозни обществени тревоги, които засега са „под повърхността“. Те очертават сложна ситуация за настоящото управление, което ще е принудено да крепи усещането за стабилност в обстановката на традиционно ниско доверие към институции и политици, засилено международно напрежение и нелека икономическа ситуация”, казват в заключение от Gallup International