Целият бизнес иска оставката на социалния министър
Работодателите смятат, че решението да се вдигнат праговете и МРЗ не е съгласувано с тях и е против икономическата реалност
~ 3 мин.
И четирите национално представени работодателски организации в България – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП, настояват за оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Причината за това е решението му да вдигне административно минималните осигурителни доходи (МОД) средно с 3.9% и на минималната работна заплата (МРЗ) с 50 лв. от 1 януари 2018 г. Предложенията вече са записани в бюджета на ДОО за следващата година.
Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ, са вече внесени по официален път чрез проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО), като национално представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели ние настояваме за Вашето незабавно оттегляне от заеманата от Вас длъжност, е записано в отвореното писмо до министъра.
Според бизнеса решението на министъра е в драстично противоречие обективните икономически реалности и препоръките на Европейската комисия. Работодателските организации заявяват, че минималните осигурителни доходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на доходите от труд. В първите години от действието си тази мярка произведе известен ефект, но с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда, е вече неактуална, остаряла, неефективна и се превръща в бреме и тежест за конкурентността на икономиката и заетостта, пишат те.
В годините след отключване на глобалната икономическа криза от 2008 г., административно определяният минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (МОД) се разминава драстично със специфичното състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).
Подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС. В ход е и увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Същевременно в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване на отклоняването от осигурителни задължения в значителни размери, което допълнително обезсмисля нормативното определяне на прагове за МОД.
Обръщаме внимание и на предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, което не е обвързано с осигурителния принос, и нарушава принципите на приетия пенсионно осигурителен модел. Тези допълнителни плащания следваше да бъдат поети от системата на социалното подпомагане, се казва още в писмото.
Бизнесът посочва, че реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време през първото полугодие на 2017 г. ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие е 11%, спрямо същия период на 2016 г., а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва неадекватността на праговете за МОД, изтъкват работодателите.
Прегледът на промените в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години показва, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности, вкл. поради липсата на „прозрачен механизъм за определяне на МРЗ и правила за административните увеличения на МОД“, нарастването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд, и липсата на връзка с ръста на производителността на труда. Все още не е закрита и процедурата срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (execive macroecomic imballances), конкретно относно прекомерния ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд (Unit labor cost).
Публично заявените намерения за административно нарастване на праговете за МОД с 3.9 % и увеличение на МРЗ на 510 лв., през 2018 г., не са консултирани предварително с нас като национално представителни работодателски организации.
Това е стъпка, пряко насочена срещу социалния диалог, която демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, вкл. за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж.
Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ, са вече внесени по официален път чрез проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО), като национално представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели ние настояваме за Вашето незабавно оттегляне от заеманата от Вас длъжност, е записано в отвореното писмо до министъра.
Според бизнеса решението на министъра е в драстично противоречие обективните икономически реалности и препоръките на Европейската комисия. Работодателските организации заявяват, че минималните осигурителни доходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на доходите от труд. В първите години от действието си тази мярка произведе известен ефект, но с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда, е вече неактуална, остаряла, неефективна и се превръща в бреме и тежест за конкурентността на икономиката и заетостта, пишат те.
В годините след отключване на глобалната икономическа криза от 2008 г., административно определяният минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (МОД) се разминава драстично със специфичното състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).
Подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС. В ход е и увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Същевременно в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване на отклоняването от осигурителни задължения в значителни размери, което допълнително обезсмисля нормативното определяне на прагове за МОД.
Обръщаме внимание и на предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, което не е обвързано с осигурителния принос, и нарушава принципите на приетия пенсионно осигурителен модел. Тези допълнителни плащания следваше да бъдат поети от системата на социалното подпомагане, се казва още в писмото.
Бизнесът посочва, че реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време през първото полугодие на 2017 г. ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие е 11%, спрямо същия период на 2016 г., а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва неадекватността на праговете за МОД, изтъкват работодателите.
Прегледът на промените в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години показва, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности, вкл. поради липсата на „прозрачен механизъм за определяне на МРЗ и правила за административните увеличения на МОД“, нарастването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд, и липсата на връзка с ръста на производителността на труда. Все още не е закрита и процедурата срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (execive macroecomic imballances), конкретно относно прекомерния ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд (Unit labor cost).
Публично заявените намерения за административно нарастване на праговете за МОД с 3.9 % и увеличение на МРЗ на 510 лв., през 2018 г., не са консултирани предварително с нас като национално представителни работодателски организации.
Това е стъпка, пряко насочена срещу социалния диалог, която демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, вкл. за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж.
