Земеделието в България се дигитализира

Българското земеделие ще се дигитализира. Това е заложено в Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Земеделските стопани трябва да променят методите си на производство, да използват природосъобразни, технологични и цифрови решения. Реформите в селското стопанство следва да подпомогнат възстановяването на сектора от COVID-19 пандемията. Капацитетът на администрацията да планира, бюджетира и реализира инвестициите и реформите ще бъде подложен на изпитание. Това заключава в анализ Институтът за пазарна икономика (И.П.И).

Проектът „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“ е на стойност 24 млн. лв. 70% от разходите са за технология. В земеделието се предвижда да бъде изградена цялостна електронна информационна система. Чрез нея ще се постигне електронизиране на информационните потоци от и за осъществяване на административната дейност.

Земеделците ще имат достъп до електронни услуги. Проектът предвижда и интегриране на информационните системи на администрацията и създаване на възможност за автоматизиран обмен на данни между администрацията и стопаните.

Фондът за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство ще подкрепя земеделците при закупуване на материални и нематериални активи, които са свързани с екологията и новите технологии. Според анализа България се очаква да реализира едни от най-големите макроикономически ефекти сред държавите от Европейския съюз (ЕС) – както пряко от реализирането предвидените инвестиции, така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите страни на съюза. Причината е все по-дълбоката интеграция на икономиките в общия пазар.

В Плана са включени 59 проекта за инвестиции и 46 реформи в четири основни стълба:„Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“. Общото финансиране на инвестициите е 21 млрд. лв., от които 13 млрд. лв. са осигурени по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Основна част от реформите са представени през инструментите за реализацията им: промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури. Според оценка на Европейската комисия през 2024 г. страната ще реализира едни от най-големите ефекти от плана върху БВП – както директно от изпълнението на плана (3%), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза (0,7%).

Земеделците очакват Плана да се реализира в най-кратки срокове. Но според анализа на И.П.И едва около 12% от разходите по целия план ще трябва се реализират до 2022 г. Това ще постави още следващите месеци бъдещото управление под сериозен натиск да прави реформи и да изпълнява заложените цели и мерки. Всяко искане за плащане, трябва да се аргументира и да се подкрепи с доказателства за резултати.

Разходите по Плана са разпределени в четири основни стълба:

• „Иновативна България“ – целящ повишаването на конкурентоспособността на икономика и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж.
• „Зелена България“ – с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото.
• „Свързана България“ – акцентиращ върху повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на райони на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифровата свързаност, както и насърчаването на местното развитие.
• „Справедлива България“ – с фокус върху хората в неравностойно положение и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции.

Най-много са предвидените средства за „Зелена България“ – 9.5 млрд. лв. или 45% от общите. Най-голям брой проекти ще се осъществяват в сферата на "Справедлива България" – общо 28. Това е и стълбът с най-висок дял на европейското финансиране от общите разходи в сферата – 83%. "Иновативна България" е вторият по големина стълб по отношение на необходимите средства – общо 5.5 млрд. лв. или над ¼ от всички, но този с най-малък брой на проектите (8). В "Свързана България" държавното самоучастие е най-малко като дял – 4%.

Пандемията от COVID-19 доведе до икономически спад, нарастване на публичните разходи и генериране на бюджетни дефицити, натиск върху публичните системи и увеличаване на бедността не само в България, но и в почти всички държави по света. Икономиката на ЕС се сви с 5.9% в реално изражение през 2020 г., а в еврозоната шокът е още по-сериозен – спад от 6.4%.

Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за неефективно изразходване на средства.