Жажда за джихад, жажда за насилие

Те се позовават на Аллах във всяко изречение, но за джихадистите от нов тип, като онези, които окървавиха Париж на 13 ноември, ислямът е просто извинение, което им позволява да съсредоточат един вътрешен бунт и жажда за насилие, смятат експертите.

Предимно новодошли, владеещи слабо или невладеещи изобщо арабски, жонглиращи с понятия, които почти не разбират и чиито смисъл изкривяват, те откриват в „Ислямска държава“ една гъвкава и прагматична структура, в рамките на която желанието им за радикализация процъфтява.

„Тяхната мюсюлманска култура е оскъдна или почти нулева“, казва пред AFP Питър Харлинг от мозъчния тръст „Международна кризисна група”.

„Всъщност онези, които разполагат със солидна мюсюлманска култура, най-трудно застават на страната на ИД“, добавя той.

В статия, озаглавена „Да убиеш другите означава да се самоубиеш“, той твърди, че „най-обезпокоителният аспект на кланетата, извършени в Париж е, че те произлизат от един вътрешен стремеж към насилие“.

„ИД предложи едно конкретно пространство, където порнографското насилие може да се изрази, да се търси, да се стимулира и да изкачва на власт. Не е случайно, че основните изпълнители (на атентатите, б.р.) бяха хора, родени и израсли в Европа. Лишени от военен опит, от религиозно обучение и като цяло от езикова грамотност, те определят своята стойност в едно ултра насилие, което със садизма си напомня филма на Стенли Кубрик „Портокал с часовников механизъм“. То е изиграно с един инстинктивен талант на изпълнителите, обучени в ерата на Facebook“, продължава Харлинг.

Като ръководител на Религиозната обсерватория и преподавател в Института по политически науки в Екс ан Прованс, Рафаел Льожие изучава профилите на десетки френски джихадисти и кандидат-джихадисти.

„Нито един от онези, които действаха на френска земя – от Мохамед Мера (извършителят на атентатите в Тулуза през 2012 г., б.р.) до терористите от 13 ноември, не е преминал през специално теологично обучение или през постепенно засилване на религиозната практика“, твърди Льожие пред AFP.

„Това са хора, които са свързани с насилието, защото в момента ислямът е синоним на антисоциално насилие. Те искат да изразят желанието си да бъдат антисоциални“, добавя той.

„За мен Коранът е подигравка“

„Те изразяват фундаменталистки позиции, но това са само пози. Тези хора само минават през джамиите и се молят много по-малко от другите. Те развиват стил на поведение, който наричам нео-афганистански, стремейки се да бъдат един вид романтични воини от новото време“, пояснява Льожие.

„Тъй като са от северноафрикански произход и им се казва, че са потенциални мюсюлмани и че ислямът има негативен образ, тяхната цел е и те да са такива. Ако живееха през 80-те, те щяха да станат пънкари или членове крайно леви/крайно десни движения“, добавя експертът.

„Те скачат направо в джихада, защото общите им черти са престъпленията, проблемите в детството и желанието да бъдат важни клечки“, посочва Льожие.

Специализиран полицейски служител споделя пред AFP, че по време на разпит, един начинаещ джихадист му казал „За мен Коранът е подигравка. Той не ме интересува. Интересува ме джихадът.“

Подобна теза за използването на исляма като инструмент от младите хардлайнери, които стремят към един насилствен идеал, се споделя и защитава и от политолога и специалист по исляма Оливие Роа.

В статията си „Джихадизмът е поколенчески и нихилистичен бунт“ той обяснява, че „ИД черпи от един запас от радикализирани млади французи, които, каквото и да става в Близкия изток, вече са недоволни и търсят една кауза, етикет, страхотна история, за да поставят отгоре кървавия подпис на собствения си личностен бунт“.

„Основният проблем на Франция не е халифатът в сирийската пустиня, който рано или късно ще се изпари като стар мираж, превърнал се в кошмар. Проблемът е бунтът на тази част от младежта. Това не е радикализация на исляма, а ислямизация на радикализма“, посочва Роа.

Лидерите на ИД, сред които фигурират бивши служители на иракските тайни служби от времето на Саддам Хюсеин, разбраха как да канализират и използват това насилие.

„Това е едно много гъвкаво явление. То може много бързо да предизвика динамика и да се възстановява по същия начин. То лежи на солидна идеологическа основа и може да представлява много различни неща за много различни хора“, отбелязва Харлинг.