Бавното интегриране на банковия съюз е пагубно

Последните признаци показват, че икономическият и паричен съюз в Европа може да се разпадне много по-бързо, отколкото политиците могат да отреагират, за да противодействат на този процес, пише агенция Reuters в днешния си анализ.

На 29 юни европейските лидери се споразумяха за създаването на общ банков надзор в 17-те страни, приели еврото като разплащателна единица, като новата структура ще бъде изградена с помощта на Европейската централна банка. Повечето детайли по тази стъпка обаче остават все още доста неясни.

Надеждите са, че в бъдеще на базата на тази структура ще се върви към по-голяма консолидация на банковия сектор чрез създаване на общ фонд за гарантиране на депозитите, както и към пул за подпомагане на банки в затруднение, което да предотврати колапси, застрашаващи сигурността на икономиките.

Лидерите в еврозоната се споразумяха и за размера на постоянния спасителен фонд, наречен Европейски стабилизационен механизъм, който ще разполага с 500 млрд. евро (620 млрд. долара) за противодействие на дълговата криза. Този фонд ще има възможността да инжектира директно капитал в банките. Желанието за прилагане на тази стъпка обаче, може да дойде прекалено късно.

Проблемите на Испания да спаси банките си могат да прераснат в по-големи и да се наложи страната да потърси не частичен, а цялостен спасителен план от Европа. Поредния спасителен план за страна от еврозоната в размер на 100 млрд. евро няма да спре затъването на банковия сектор.

Много банки се реорганизират , като запазват само националните си подразделения. Все по-голямо става разделението на северни и на южни страни в еврозоната. Разликата между лихвите по държавните ценни книжа стават все по-големи. Така например за Германия и Холандия доходността по държавните облигации е на исторически минимум, докато за Испания лихвите скочиха до равнища отпреди приемането на страната в еврозоната.

Политическата ситуация

Колкото по-дълго се запази тази ситуация, толкова по-малък е шансът за възстановяване на Южна Европа. С все по-голямата безработица и бедност, политическите революции, които вече се случиха в Гърция и зреят в Испания и Италия изглеждат неизбежни.

През миналата седмица президентът на Европейската централна банка Марио Драги призна покрай понижаването на основната лихва, че все по-голямото разделение на север - юг затруднява ръководенето на монетарния съюз. Двете големи финансови инжекции с евтини 3-годишни заеми за над 1 трлн. евро, излети в банковата система на еврозоната, купиха само няколко месеца време.

"Не е ясно дали има мерки, които могат да бъдат ефективни в една силно фрагментирана зона", казва Драги пред журналисти.

Някои страни от Европейския съюз в момента тихо се опитват да ограничат опасностите за местните си банки чрез различни операции, пречещи на по-масивното движение на капитали. През миналата седмица ЕЦБ определи лимит на държавно-гарантираните облигации, които банка може да използва като обезпечение при тегленето на заеми.

Такива рестрикции са легални, но противоречат на идеята за свободно движение на капитал в Европейския съюз. Така финансовата дезинтеграция показва, че се движи и то със скорост, която може би надвишава тази, с която се движи финансовата интеграция в еврозоната.