EК поиска и Сърбия да спре работата по "Южен поток"

Европейската комисия (EК) е препоръчала и на Сърбия да спре работите по реализацията на "Южен поток". Това пише сръбското издание "Политика Online" месец, след като и София бе принудена да спре реализацията на проекта.

Оттам са на мнение, че строителството на "Южен поток” на територията на Сърбия трябва да спре, докато проектът не бъде хармонизиран със законодателството на Европейския съюз (ЕС) – Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС.

“ЕК като цяло не е против проекта „Южен поток“, защото е много важно да бъдат разнообразени начините и източниците на доставка на природен газ за страните от Западните Балкани. "Южен поток" би бил нов начин, но не и нов източник за доставките на природен газ", се казва в официалното изявление от Информационния център на Европейския съюз (ЕС) в Сърбия. Допълва се, че ЕК "не се интересува от тръбопровода като такъв, а от начина, по който се реализира проектът."

Една от целите на ЕС е увеличаване на енергийната сигурност, но всички инвестиции в енергийната сфера, включително и тези с участието на трети страни, трябва да се придържат към правилата на общността в областта на енергетиката, конкуренцията и провеждането на обществени поръчки, допълва още сръбското издание. Преди седмици дъщерната фирма на руския монополист Газпром - Центъргаз спечели търга за изграждане на сръбския участък на газопровода.

В съобщението на информационния център на ЕС в Белград се пояснява, че като всеки друг голям инфраструктурен проект в Съюза, и „Южен поток“ трябва да има силна правна и регулаторна рамка. Такава, обаче, все още не съществува, посочват от ЕК. 

„Международните правителствени споразумения, подписани с Русия не са в съответствие с общностното право на ЕС. ЕК е една от институциите, които следят за спазването на нормативната уредба в ЕС и тя използва всички законови средства, с които разполага, за да гарантира, че тръбопроводът се развива и работи с пълно зачитане на правото в Съюза“, допълват още от Брюксел.

В своето писмо до сръбските власти ЕК припомня още, че Сърбия е подписала Договора за създаване на енергийна общност. Това означава, че е длъжна да прилага съответното законодателство на ЕС, както и да либерализира енергийния си пазар в съответствие с Третия пакет наравно със страните членки на ЕС. "Като страна, кандидат за член в ЕС, Сърбия трябва да гарантира, че участието в "Южен поток" не е в нарушение на основните принципи на общността", допълва още ЕК.

От Еврокомисията призовават Белград за активиране на работата по газовата връзка с България, която получи и европейско финансиране за реализацията си. В последните месеци, дейностите по нея между сръбската и българската страна се бавят. България и Сърбия подписаха Меморандум за изграждането на връзката в края на 2012 г. По план газопроводът ще бъде с дължина от 180 км, като строителните работи трябваше да започнат още през 2013 г.

Проектът е на стойност 100 млн. евро, като част от тях идват от европейските фондове. За сръбския участък са предвидени 14,2 млн. евро. Българският участък трябва да получи финансиране по ОП „Регионално развитие“ (ОПРР) (2007 – 2013) за около 60 млн. евро.

Скопие в еуфория от „Южен поток”

Междувременно, съседна Македония най-вероятно също ще получи "препоръка" от ЕК да не бърза с реализацията на проекта. Скопие обаче се обявява решително за реализацията на проекта.

"Македония стана част от „Южен поток” за да се възползва от облагите, които предлага проектът - получаване на допълнителни количества природен газ", заяви в интервю за ИТАР-ТАСС президентът на Македония Георге Иванов, цитиран днес от македонския ”Утрински весник”.

„С реализацията на „Южен поток” бизнесмените в Македония ще могат да плануват много повече проекти, тъй като ще бъдат сигурни, че имат надежден източник на енергия. За нас е важно с този процес да подсигурим енергийна стабилност за по-дълъг период”, заяви Иванов.