България задейства преговорите с Брюксел за запазване на въглищата

Министерският съвет се задейства с промяната в Националния план за възстановяване и устойчивост на България в област енергетика, която главно трябва да защити и запази въглищните ни централи от закриване до 2038 г. Това става ясно от решение на кабинета в сряда, с което е приет доклад на заместник министър-председателя и министър на финансите за предприемане на действия по изменението на Плана.

Посочва се, че промените трябва да са съобразени с решение на Народното събрание от 12 януари 2023 г., което тогава реши България да се откаже от поетите си ангажименти за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., както беше заложено. МС трябваше да предложи начин, по който да се гарантира поетия от страната ни ангажимент за декарбонизация, но без да се спира работата на въглищните централи до 2038 г.  И макар да беше поставена дата това да се случи до 31 март 2023 г., конкретни действия досега не бяха предприемани.

За да се случи това България трябва да поиска от Брюксел промяна в Плана, в частта REPowerEU. С цел да бъде възможно финализирането и одобрението на оценката на ЕК до края на тази година, с днешното решение се възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите да внесе в Министерския съвет предложение за изменение на НПВУ, както и предложение по съдържанието на глава REPowerEU в срок до 11 септември 2024 г.

До 31 юли заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на енергетиката трябва да запознаят Народното събрание с изготвените предложения за промени и с хода на преговорите с Европейската комисия.

Европейската комисия все още не е изпратила второто плащане по Плана, от което трябваше да получим още 1.4 млрд. лв. и за което документи бяха подадени още в края на миналата година.

С подобни действия, с които цели да запази въглищната си енергетика, страната ни рискува да загуби всички останали милиарди от Брюксел.