Ето защо няма морета от тъмната страна на Луната
Учени от НАСА и Пенсилванския университет отговарят
~ 2 мин.
Изследване на учени от НАСА и Пенсилванския университет изясниха причините за липса на морета от обратната страна на Луната. Изследването е публикувано в сп. "The Astrophysical Journal Letters".
Учените от НАСА свързали отсъствието на морета от тъмната страна на нашия естествен спътник със съотношението на дебелината на кората от видимата и обратната страна на лунните полукълба.
В резултат на сблъсък преди 4.5 млрд. години на Земята с хипотетично космическо тяло, наречено Тея, външни слоеве от нашата планета и Тея формирали Луната, която била 10-20 пъти по-близо до нас, отколкото е днес.
След взаимодействието със Земята, Луната започнала да се върти с период, който й позволява винаги да бъде обърната с едната страна към Земята.
Двете тела, Земята и Луната, са били достатъчно горещи, но Луната поради своите относително малки размери в сравнение със Земята се е охладила и втвърдила по-бързо. Учените го свързват с това, че върху тази страна на нашия спътник, която е обърната към Земята, интензивно е действала топлината откъм планетата, която по това време е била нагрята до 2500 градуса по Целзий. На повърхността на "тъмната" страна на Луната по-бързо са се отложили калцият и алуминият, правейки я по-твърда и дебела.
На другата страна на Луната, където кората е била по-тънка, астероидните удари са разкъсали кора, която е била по-слаба и са провокирали възникването на потоци базалтова лава, които са довели до възникването на морета.
На обратната страна на спътника, поради голямата дебелина и твърдост на кората, такива удари са довели само до възникването на много разхвърляни долини, кратери и планински хребети.
Тея, е имала сходни размери с Марс, твърдят учените. Според модела на ударно формиране на Луната, предложен от учените в средата на 70-те години, това е довело до особената небесна механика на Земята в Слънчевата система и специфичния климатичен режим на планетата, позволяващ съществуването на живот.
Италианският физик, астроном, астролог и философ Галилео Галилей първи видял морета на обърнатата към Земята страна на Луната, а тяхната липса на обратната страна има само две големи морета ( Москва и Мечта) на "тъмната" страна на спътника е фиксирана от съветската сонда "Луна 3" през 1959 година.
