Харчат се десетки милиарди за безсмислена "война" с марихуаната

Алекс Токарев е професор по икономика в Northwood University в Мидланд, Мичиган. Роден е и израства в България, но промените през 80-те години на миналия век го обнадеждават, че „пътят към робството" ще бъде изоставен и страната ще се реформира, ще отворите вратите за Свободата. Определя себе си като либерален икономист, приел кредото на Нобеловия лауреат по икономика Милтън Фридмън, синтезирано в книгата му „Свобода на избора". Алекс е твърдо решен, че трябва да отстоява позициите на свободния пазар и на правото на свободен избор.

Организатор е на форума Freedom Week 2014. Автор е на стотици статии в сферата на фискалната политика, регулациите и международната търговия. Участва и в първия по рода си в България семинар за либерализиране режима на производство и употреба на канабис - „Ко?ноп: да проговорим за марихуаната".

Г-н Токарев, на коя теза сте защитник - на легализацията на медицинската марихуаната или на пълната легализация на канабиса?

Аз съм нещо, което в България почти липсва - класически либерал. Това е човек, който има много ясно становище кои са исконните и неотменни права - живот, свобода и частна собственост. Като създаден с определени права и отговорност, имам много категорична позиция каква е ролята на едно правителство и власт. Вредите на повечето хора идват именно от неразбирането на функцията на властта и това каква роля би трябвало да изпълнява тя. Много хора и до ден днешен приемат правителството като нещо над индивидите. А всъщност правителството е един иснтрумент, който трябва да служи на хората, за да постигнат нещо заедно. Това е средство за постигане на нещо, което хората намират за обща цел. 

В този контекст, всяка една забрана върху гражданите да произвеждат нещо от природата, да го разменят или да го консумират и да правят каквото и да е с техния собствен живот, е нелегитимна. Тя може да е законна, защото е записана под тази форма, но остава нелегитимна, защото нарушава исконните ни права. Затова и съм защитник на свободната продажба на марихуаната.

Има една дозина държави, които са се отказали от "войната" с дрогата. Но някои от тях декриминализират употребата на дрога, което за мен е междинна стъпка, но на практика не е решение. Изключително несъгласен съм, че се води частична борба, за да не се преследва употребата на едно вещество. Това са малки стъпки, но недостатъчни.

Независимо, че намирам дрогата за вредна, смятам за много по-вредно съгласието на обществото, което в по-голямата част приема забрани без дори да се замисля. Приемаме правото на човек да налага волята си над другите.

Какви биха били ползите от легализациите на марихуана от икономическа перспектива?

От икономическа гледна точка ползите от пълната легализация са очевидни. Харчат се милиарди годишно за безсмислена "война". Затворите се пълнят с хора, които не са извършили никакво посегателство върху правата на други хора. Много съдби са погубени. Няма законово основание правителствата на която и да е държава да пълнят в затвора хора, които доброволно са решили да употребяват дадено вещество. Проблемите идват от това, че целият този бизнес е "под земята", защото той не може да изчезне. За сметка на това, той може да плаща данъци на държавата, както се случва в редица държави.

Само че налагнето на забрана на нещо е резултат от обществения договор, по силата на който мнозинството решава. Не е ли именно това демокрацията?

Това е тирания. Дали малцинството налага мнението си над мнозинството, или обратното, е едно и също. Просто в единия случай по-голям брой хора нарушават човешки права. От гледна точка на морала няма разлика дали ще е демокрация или диктатура. Така е и в България. От 7 млн българи едва 2 отиват да гласуват. А партията победител взима 1 млн. гласа и решава да прокара някакъв закон, засягащ всички, което е нелегитимно.

Във всяка власт можем да разглеждаме само 2 варианта. В единия имаме пазар и свободното сътрудничество. В другия има налагане на воля със сила, било то и със закон, която нарушава човекшки свободи. Трети не съществува.

От всички тирании тази, която се прави за доброто на жертвите, е най-противната. Ако просто те тероризират разни крадци с нисък морал, те в някакъв момент просто ще се уморят, но тези, които го правят за твое собствено "добро", са неуморими, защото го правят със съзнанието си.

Това е особено актуално и в България, където половината хора се водят за десни, а нямат представа какво е свобода и каква отговорност представлява това.

Познава ли обаче светът по-добра система от демокрацията? Забелязваме, че най-демократичните страни, като Германия и Холандия, са и най-проспериращи икономически.

Не говоря за просперитет, а и той идва от друго нещо. Има просперитет и по времето на един режим, наричан фашистки. Но това прави ли го правилен?! Хонконг постига най-големия си икономически прогрес при липса на всякаква демокрация.

Моралният просперитет пък на тези региони, които посочихте, не се дължи на демокрацията, а на хирстиянската етика. Причината е, че от 2000 години насам се счита, че човешкият живот е ценен. 

Как може да се легализира такъв продукт, като същевременно се минимизират всички рискове?

Така, както се прави с всички други продукти. Така, както се прави с цигарите, например, които убиват в пъти повече хора от всички жертви на дрогата. Пазарът е този, който трябва да определи цената, честотата и качеството, а държавата да обърне този негатив в позитив.

В САЩ има 23 щата, където марихуната е разрешена за медицински цели. 2 са щатите, където свободно се продава канабисът без разрешение на доктор. В Уругвай процедурата, която разрешеава покупката на марихуана, е чрез лицензии, което пък е възможност на огромна корупция.

Може ли да се каже, че предпочитаме да забраняваме, защото не можем да контролираме?

Най-лесното нещо е да забраниш това, което не ти харесва. Но не това е дългосрочното решение. Напротив, създава се само усложнение. Веднъж влезе ли подобна забрана, се създава едно голямо лоби от престъпници, което харесва това ограничение и печели от него.

За голяма беда тези, които взимат властта, започват да мислят, че не са част от управляваните. И мислят за тях като за деца - деца, на които не може да се има никакво доверие. Това се случва в цял свят, включително и в САЩ. И се започва - това ще правиш, това няма да правиш. И така въртенето в омагьосания кръг няма край.