Христов: На икономиката й трябват реформи, а не харчене на пари
Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства от правителството генерира растеж, смята финансовият министър
~ 2 мин.
Структурните реформи водят до растеж, а харченето на средства - до временно раздуване на икономиката, до момента в който пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се свива драматично. Това каза в интервю за БТА министърът на финансите Калин Христов. Според него именно това се наблюдава в Гърция, Испания и Кипър.
Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства от правителството генерира растеж. Това не е така. Това е раздуване на икономиката, което след това болезнено трябва да бъде коригирано. Това се случва не само в задлъжнелите страни в ЕС, но вече и в САЩ със съкращаването на разходи, за да се постави под контрол бюджетният дефицит на страната. Ускоряването на растежа е обвързано с провеждането на структурни реформи", каза Христов.
В актуализираните от правителството Национална програма за реформи и Конвергентна програма на България (2013-2016) Министерството на финансите предвижда икономически растеж от 1% през тази година, ускоряване през следващата година до 1.8 процента и достигане през 2015 г. до 2.9 процента.
Калин Христов посочи, че отлагането във времето на възстановяването на икономиката води и до преоценка на прогнозата за заетостта - през тази година все още ще има спад на заетостта от 2.4 процента, а едва през следващата се очаква минимален растеж на заетостта от 0.4 процента. Прогнозата за инфлацията е за 1.8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2.7 процента, но все още ще остане на много ниски нива, каза Христов.
Промяната в очакването за растежа променя скоростта, с която се върви към балансиран бюджет. Оставаме с дефицит от 0.8 процента до 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г., каза Калин Христов и допълни, че идеята е, когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля.
Това обаче не означава, че страната ни може да си позволи висок дефицит. Реализирането на бюджетен дефицит от три процента е допустимо, когато икономиката е в състояние на значителен спад, а такова в момента нямаме, подчерта финансовият министър. Ако се допусне увеличаване на дефицита, срещу страната ни ще бъде заведена процедура за неспазване на Фискалния пакт, който сме подписали и който е приложен в Закона за публичните финанси, посочи Христов. Според новите европейски регулации несъобразяването с изискванията за финансова стабилност е основание за замразяване на европейските фондове, коментира министърът.
Финансовият министър е категоричен, че няма заплаха за изпълнението на бюджета за тази година и по предварителни данни за първото тримесечие на 2013 г. приходите се реализират с незначителни отклонения от планираните. Христов не очаква да се наложи актуализация на бюджета след изборите. Фискалният резерв в момента е в размер на около 5 млрд. и 300 млн. лв. и дори и след плащането през август на шестмесечната облигация, пусната на вътрешния пазар, за да бъдат финансирани субсидиите на земеделските стопани, резервът в края на годината ще е над минимално изискуемото ниво по закон.
