Как спипаха банките да манипулират лихвите

Британската банка Barclays е публикувала неверни данни за лихвите, може би дори под натиска на британската централна банка - Bank of England. Избухна нечуван скандал.

Младата дама не би могла да се изрази по-гневно за прогонването на татко си. “Трябва да ги обезглавят”, недоволства в социалната мрежа Twitter 23-годишната дъщеря на Боб Даймънд по адрес на британския министър на финансите Джордж Озбърн и лидера на опозицията Ед Милибанд. “Никой на света не е заслужил повече уважение от баща ми. Той работи за издигането на Barclays 16 години”, заявява Нели в социалната мрежа.

Наложи й се обаче бързо да изтрие ругатните към правителството, а междувременно трябваше да утешава баща си, който само няколко часа след тричасовото изслушване пред британската комисия по финанси стремглаво напусна града и отлетя за родната си Америка.

“Това е линч”

Какво доведе до метежа на правителството, Bank of England и регулаторните органи срещу вече бившия шеф на Barclays? Едва през януари 2011 година с благословията на британската Служба за финансов надзор (FSA) и Bank of England Боб Даймънд бе повишен от ръководител на инвестиционното подразделение в ръководител на цялата банкова група.

Дори когато неотдавна американските и британски регулаторни власти наложиха на Barclays рекордната глоба от близо 350 милиона евро не ставаше и дума Даймънд и неговият главен оперативен директор Джери Дел Мисие да подадат оставки. Само преди няколко седмици Дел Мисие бе повишен с благословията на Службата за финансов надзор.

“Това е линч. В предишни столетия щяха да ни вържат за стълб на пазарния площад и да ни замерят с домати”, заяви ръководството на Barclays.

Високопоставените банкери от мрежата на “старите другарчета” обаче се радват, че се наложи Даймънд да обърне гръб на Сити - в техните очи американските банкери от Уолстрийт са съсипали някога почтената репутация на Сити.

“Ще свърши в пандиза”, ругае банкер по адрес на Даймънд.

Богатство, влияние, мания за величие

Все пак обаче при главоломната си кариера американецът превърна Barclays в могъща инвестиционна банка. Едно от деветте деца на учителска двойка и потомък на ирландски и шотландски предци, Даймънд постъпва в Barclays през 1996 година. Тогава британската финансова институция е универсална банка, а инвестиционното й подразделение има по-скоро второстепенно значение.

Следват десет години на неудържим възход на Даймънд и инвестиционното банкиране. Това е десетилетие на бърз растеж на Уолстрийт и Лондон, спиращо дъха развитие на все по-сложни финансови продукти и все по-силно обвързване на финансовите пазари.

От двете страни на Атлантика англосаксонските правителства упорито се придържат към подчертано либерален надзор, за да предложат на финансовия сектор възможности за бизнес. Това донесе на банкерите богатство и влияние, но също и мания за величие и безотговорност, включително при Barclays.

Да бъдеш в центъра вместо просто да присъстваш

В периода на ръководството на Даймънд някои брокери на Barclays са се възползвали от клиенти като германските регионални банки, на които са продавали сложни финансови продукти, причинили по-късно на купувачите тежки загуби. Barclays е забъркана в почти всички големи финансови скандали.

Докато Даймънд ръководи “само” инвестиционното банкиране под скиптъра на шефа на концерна Джон Варли, подозрението спрямо американския банкер е в границите на нормалното. Двамата са забележителен екип: Варли, консервативен британски банкер, здраво закотвен в британската институция, и до него “готиния” американец Даймънд - шеф на инвестиционното банкиране, смел, фанатичен любител на тениса и заради високите си бонуси - трън в очите на мнозина.

Буйно честолюбие

Всъщност, в пика на финансовия бум Варли и Даймънд искаха да погълнат водещата белгийска банка ABN Amro. Те обаче подцениха буйното честолюбие на конкурента си сър Фред Гудуин, ръководител на Royal Bank of Scotland. Гудуин се впусна във фатална надпревара с Barclays за ABN Amro, без обаче да види задаващите се буреносни облаци на финансовата криза. Варли и Даймънд се отказаха и станаха свидетели как Гудуин и неговата банка “си разбиха главата” в ABN Amro в периода на кризата.

Тогава Даймънд отделяше твърде малко внимание на пропуските във вътрешните контролни механизми на Barclays Capital, очевидно без да забележи, че 14 брокери се опитват да манипулират образуването на лихвата Либор (Libor - съкращение от London Interbank Offered Rate). Либор и Юрибор (Euribor - Euro Interbank Offered Rate) са названията, които браншът използва за лихвите, които банките си плащат, когато отпускат кредити помежду си. По тези лихви се определят условията на финансовите продукти, кредити и ипотеки за трилиони долари в света.

Либор и Юрибор се изчисляват от банковите сдружения като средна стойност от лихвените равнища, които отделните банки трябва всеки ден да съобщават на сдруженията.

“Номерът е, че не го правиш сам”

Който знае как се развиват Либор и Юрибор, може да спекулира успешно. Точно това са се опитали да направят служителите на Barclays, отчасти в сътрудничество с брокери от други банки. “Не можете ли да направите нещо? Ако утре Либор не се понижи, съм мъртъв”, гласи зовът за помощ на един брокер. По-късно той пише: “Супер. Трябва да благодаря. Хайде, ще отворим бутилка шампанско”.

Сега Даймънд твърди пред финансовата комисия, че почти му прилошало, когато прочел имейлите на брокерите си, които бяха открити от регулаторните органи. “Млъквай. Номерът е да не го правиш сам”, пише брокер за опитите за манипулации.

Само при Barclays властите са проверили 22 милиона документа и са подслушали около един милион телефонни разговора. Все още се водят разследвания срещу близо 20 банки.

“Ликвибор”

В периода, когато се развихря всичко това, Даймънд е насочил вниманието си към друг пожар. През втората половина на 2007 година инвестиционните банкери усещат, че се задава банковата криза. Те познават рисковете, скрити в сложните им продукти. Усещат как се промъква страхът на пазарните играчи по разклоненията на глобалната финансова система.

Тогава паниката избухна, но Bank of England остана твърда и през септември 2007 година президентът на централната банка Мървин Кинг гръмогласно твърдеше, че банките имат достатъчно средства за критични ситуации.

От страх да не изглеждат нестабилни пред обществеността и британските държавни служби, банките “натъкмяват” данните си за Либор и залъгват пазара, че имат повече ликвидни средства от действителните.

Никога не пипай сриваща се система?

В крайна сметка Barclays се оплаква пред британският банков съюз, Bank of England и надзорния орган заради данните на конкурентните банки, които от август 2007 година отчитат отклонения. Не се случва нищо и дори точно обратното – през април 2008 година отговорното лондонско банково сдружение Асоциация на британските банкери (BBA) просто обяви половинчата реформа.

Може би на фона на кризата, заляла сектора, британското правителство, Bank of England и лондонският надзорен орган са имали нужда британските банки да изглеждат пред обществеността по-стабилни, отколкото са в действителност.

След това положението става сериозно - Lehman Brothers фалира. На 8 октомври 2008 година централните банки в целия свят понижиха лихвите си. Пет дни по-късно британският данъкоплатец спаси Royal Bank of Scotland. Вече ставаше дума за оцеляването на разтърсената банкова и финансова система.

Междубанковите лихви скочиха, никоя финансова институция вече не вярваше на конкурентите за посоката. Множество банки тайно получиха спасителни кредити от Bank of England.

Тогава Даймънд и Варли събират чуждестранни инвеститори от Близкия изток, които с парите си да спасят Barclays от държавната намеса.

Правителствените среди се оплакват

Едва при тази ситуация Даймънд наистина усеща колко много препъващата се конкуренция е залъгвала пазара с ласкателни лихви. В противен случай защо лихвите, които Barclays съобщава, всеки ден са по-високи, отколкото на разклатената конкуренция?

Тогава идва един необичаен телефонен разговор между заместник-управителя на Bank of England Пол Тъкър и Даймънд. Разговорът от 29 октомври 2008 година е толкова взривоопасен, че Даймънд дори пише паметна бележка, нещо което по принцип прави рядко.

Тъкър казва на Даймънд, че “правителствените среди” са му се оплакали, че Barclays съобщава твърде високи стойности за Либор. Даймънд се защитава: “Ами ако кажете на тези “правителствени среди”, че другите банки не съобщават всичките си действителни разходи за рефинансиране?”.

Тъкър обаче се изразява още по-ясно: “Сигурно нямате нужда от съвет. Не бива обаче да сте толкова високо, колкото в последно време”.

Нима Тъкър нарежда на Barclays да фалшифицира данните за Либор? Джери дел Мисие, на когото Даймънд предава разговора, го тълкува по този начин и нарежда на брокерите си да понижат данните за Либор на Barclays.

Общ провал

Сега политици, централна банка, надзорни органи и банки взаимно си прехвърлят вината за финансовата криза и скандала. Когато в началото на 2011 година Даймънд застава начело на Barclays, настроението спрямо него се е обърнало. Няма го балансиращият дипломат Варли, а председателят на управителния съвет Маркъс Ейджиъс бледнее зад Даймънд.

Премиерът Дейвид Камерън, министърът на финансите Джордж Озбърн, президентът на централната банка Кинг и шефът на надзорния орган лорд Търнър все по-разпалено критикуват наглата култура на банковите среди в Сити.

Преди около седмица чувствата към Даймънд прекипяха. Оставката на председателя на управителния съвет Маркъс Ейджиъс не беше достатъчна от политическа гледна точка. Стигна се до скандал между Barclays и Bank of England, а Даймънд окачи паметната си бележка за разговора с Тъкър “на голямата камбана”.

Банкерът беше съвсем наясно, че така саботира амбициите на Тъкър догодина да наследи Кинг начело на централната банка. Това действие обаче подпечата и края на Даймънд. Едно позвъняване на Кинг до Ейджиъс осигури прогонването на Даймънд. Рядко шеф на банка бива изгонен толкова бързо от Сити-то.

Още от световните медии

Дванайсет от най-големите банки в света, които участват в определянето на лондонския междубанков лихвен процент LIBOR, са заплашени от глоба на обща стойност 22 млрд. долара, съобщи британският вестник “Файненшъл Таймс” (Financial Times), цитиран от Инвестор.бг. Вестникът се позова на изчисления на американската банка “Морган Стенли” (Morgan Stanley).

През миналия месец британската банка “Барклис” (Barclays) се съгласи да плати глоба от 290 млн. паунда на регулаторните органи във Великобритания и САЩ заради манипулирането на LIBOR.

Сега с глоби са заплашени и други големи банки, подчертава британското издание. “Става дума само за случаи на възможно манипулиране на лихвения процент, не се разглеждат обвинения в незаконно картелно споразумение“, добавят оттам.

Разследване в този смисъл обаче бе предприето от САЩ и Европейския съюз, като наложените глоби могат да достигнат няколкостотин милиона долара.

От “Морган Стенли” са изчислили също, че загубите от евентуални съдебни процеси ще варират между 60 млн. долара и 1.1 млрд. долара, а средната сума ще достигне 400 млн. долара.

Вече 26 години LIBOR е смятан за еталон за изчисляване на стойността на кредита и на условията за сделки на световния финансов пазар, чийто обем достига 360 трилиона долара.

Банките обаче са подавали коригирани данни в зависимост от това в каква посока им е необходима корекция в междубанковия лихвен процент.

Междувременно Ройтерс съобщи, че сегашният американски министър на финансите Тимъти Гайтнър е оказал натиск върху Английската централна банка през юни 2008 г., за да направи тя промени в определянето на LIBOR по времето, когато все още е бил президент на подразделението на Федералния резерв в Ню Йорк.

Гайтнър неофициално изпратил електронно писмо до управителя на Английската централна банка сър Марвин Кинг, в което посочвал 6 начина за увеличаване на доверието в междубанковия лихвен процент.

За електронното писмо пръв съобщи американският вестник “Вашингтон Пост” (Washington Post), а то включва две страници с предложения за въвеждане на най-добрите практики за изчисляването на LIBOR, “включително процедури, създадени за предотвратяване на случайно или преднамерено променени данни“.

В него се препоръчва на Британската асоциация на банкерите да изисква от одиторите на банките, които оповестяват лихвените разходи за изчислението на LIBOR, да удостоверяват правилността на данните.

В електронното писмо Гайтнър предлага и един начин за “елиминиране на стимулите за погрешно подаване на данни“ чрез случаен подбор на подмножество от 16 банки, предоставящи данни и изчисляване на средната подадена стойност при елиминиране на най-високите и най-ниските стойности, без да се посочва коя от кредитните институции има необичайно високи или необичайно ниски разходи.

“Ние бихме приветствали възможността да обсъдим всичко това и ще ви бъдем признателни, ако ни дадете някакъв знак за това кои промени са възможни“, пише тогава Гайтнър.

Той споменава също, че вече е имал възможността накратко да обсъди ситуацията около LIBOR с Марвин Кинг в швейцарския град Базел.