От Първа дама до Държавен секретар

Хилъри Клинтън заема поста Държавен секретар на Съединените щати през 2009 г. след избирането на президента демократ Барак Обама. През 2008 г. тя губи първичните избори в Демократическата партия именно от настоящия президент, който обаче настоява тя да остане в екипа му.

Като Държавен секретар Клинтън показва в работата отлични познания и уникални умения. Като първа дама (в периода 1993 - 2001 г.) тя пътува много и посещава повече от 80 държави. Освен че се среща с чуждестранни лидери, тя посещава села, клиники и други отдалечени райони, които рядко попадат в маршрута на президента. Клинтън доказа, че е отборен играч и неуморен защитник на администрацията и идеите на  Барак Обама.

Когато през 2011 г. започват революциите в Близкия Изток и Северна Африка президентът Барак Обама не е сигурен, че САЩ трябва да се намесват с военна сила. Клинтън успява да убеди президента, че ненамесата ще доведе до повече цивилни жертви и военната операция е одобрена. Така военните пилоти на САЩ се присъединяват към европейските сили и помагат на бунтовниците да свалят от власт либийския диктатор Муамар Кадафи.

Водеща дипломатическа роля

През октомври 2011 г. Клинтън е гласът на администрацията в дипломатическата конфронтация с Пакистан. Без заобикалки тя предупреждава лидерите на страната, че ще са изправени пред сериозни последици, ако продължават да толерират присъствието на екстремистки организации, които оперират на тяхна територия, за да атакуват американците и афганистанци.

В Сирия, тя поема водеща роля в настояванията за "управляван преход", при който президентът Башар ал-Асад ще отстъпи. През февруари 2012 г. тя предложи, по време на изслушване в Сената, че Асад трябва да се счита за военнопрестъпник, заради безмилостните репресиите над собствения си народ.

През юни 2012 г. Клинтън обвини Русия за въздушната атака срещу сирийските бунтовници, предлагайки на администрацията на да отправи критика срещу Русия за подкрепата към сирийското правителство. Месеци преди това Клинтън е необичайно критична към министър-председателя на Русия Владимир Путин. Нейните упреци са срещу начина, по който са проведени изборите като ги определя за "нечестни и несправедливи."

Поема отговорност за нападенията в Бенгази

На 11 септември 2012 г. ислямистки бунтовници щурмуваха и опожариха американското консулство в Бенгази. В атаката умира американският посланик в Либия и трима други американци.

Нападението се превръща в значителен проблем в президентската кампания на Обама. Основният му опонент от Републиканците Мит Ромни критикува остро администрацията и обвинява цялостната му работа заради атаката. Републиканците в Конгреса отправиха обвинения, че Белият дом прикрива важни факти и се обърна внимание, че многократно е имало искания за повишаване на сигурността в Бенгази преди фаталната атака.

В средата на октомври, в навечерието на втория президентски дебат, Клинтън заявява по Си Ен Ен, че поема "отговорност" за провала на защита на посолството в Бенгази. "Поемам отговорност за защитата на дипломатите", каза Клинтън. "Искам да се избегне всякакъв вид политизиране", добави тя.

Първоначално американските служители описват атаката като част от бунтовете, които избухнаха в Бенгази и Кайро на 11 септември. Те бяха в отговор на антимюсюлманския филм наречен "Невинноста на мюсюлмание", който беше качен в YouTube.

Силни работни отношения с Обама

Въпреки че Обама и Хилари Клинтън образуват силни работни отношения, те нямат същата връзка, каквато имаха техните предшественици - Кондолиза Райс и Джордж Буш, или Джеймс Бейкър и първият президент Буш-старши, или Хенри Кисинджър и Ричард Никсън.

Промяната на поведението на администрацията към по-конфронтационна стратегия по отношение на Иран е предизвикана специално от Клинтън. Тя е скептична  по отношение на стойността на ангажиране с Техеран. Веднъж дори заявява, че ако тя е президент и Иран атакува Израел, Съединените щати трябва "напълно да заличи" Иран.

Мястото на световната сцена

Клинтън прегърна посланието на президента Обама за повече ангажираност и подобряване на отношенията с Русия, успокояване на отношенията с Пакистан и добрите отношения с европейските съюзници. В Китай тя смекчи критиките си срещу управляващите заради човешките права, въпреки че през 1995 г. подкрепи каузата на конференция за правата на жените в Пекин. Без колебание защити Обама, когато той се отказа от разполагането на противоракетния щит в Полша и Чехия, заради което беше остро критикуван.

На Клинтън отдавна се гледа като яростно лоялна към Израел. Но в задълбочаването на конфликта с Израел през март 2010 г., Клинтън заяви пред израелския премиер Бенямин Нетаняху, че планът за изграждане на жилища в Източен Йерусалим изпраща "дълбоко негативен сигнал" в израелско-американските отношения.

Инцидентът запали една от най-сериозните дипломатически скандали между двете държави от години. Наблюдателите определиха изказването на Клинтън към Израел като прецедент, както и че тя е изразила гнева на самия президент Обама.