Прогнози за световните фондови и валутни пазари през 2014

От гледна точка на фондовия и валутния пазари, годината отива към своя край, който се очертава да е много по-доброкачествен, отколкото мнозина прогнозираха, пише Forexnews.bg. Еврото завърши изненадващо високо срещу иначе като цяло силния долар. Развиващите се пазари, след като в средата на годината потреперваха, си възстановиха отчасти спокойствието. Може би с изключение на САЩ, оптимизмът на международните фондови пазари е свършил пред реалността. Кризата с еврото е отишла в ремисия.

Японският премиер Шиндзо Абе ще види неговите мечти изпълнени за края на дефлацията. Но търсения тласък на растеж и преместването обратно до 2% инфлация ще бъде придружено от ускоряване спада на йената, което може да накара японските власти да алармират за рисковете от надхвърляне. Тъй като Централната банка на Япония оре с изключителните си покупки на активи, насочени към удвояване на паричната база за две години, японската валута ще изглежда така, сякаш се е запътила към 110 долара - повишавайки лихвите на японския пазар на облигации (въпреки количественото облекчаване на BoJ), като е възможно Министерство на финансите да се намеси за отбрана на йената, за да продават долари, ако покачването на инфлацията се отсъди като "твърде далеч, твърде бързо". Следете за чуждестранни централни банки, придвижващи се да купуват йени при по-ниски нива, след като лихвените проценти започнат да се нормализират, придружени от нов кръг усилия от Токио (без съмнение предизвикани частично от конкуренцията с интернационализиращия ренминби юан) да засилят международното използване на йената.

Еврозоната ще има още една лоша година. Основните дисбаланси, които затрудняват Еврозоната ще покажат малко подобрение. Растежът в Европа ще остане под натиск от неспособността на политиците в страните кредитори и длъжници да потъпчат различията си и да се преместят към пълноправна федерална система, където по-силните страни поемат тежестта на по-слабите, например в един истински банков съюз. Неочакваната сила на еврото през 2013 г. е бил функция на екстремна де факто рестриктивност на паричната политика на Европейската централна банка. Широкият паричен растеж на годишна база в Еврозоната сега е само с 1.4% по последни данни, забавяйки се постепенно през годината, както и кредитите за нефинансовите предприятия намаляха в повечето държави от Еврозоната. Всичко това води до увеличаване на дефлационният натиск. Малко вероятно е да видим някакво самоподдържащо се възстановяване в Еврозоната през 2014 година. Текущата серия на еврото от относителна сила няма да продължи след средата на годината и може да затихне много по-рано.

Президентът Барак Обама ще се чуди защо той някога си играеше с вземането на Lawrence Summers за председател на Борда на Федералния резерв, тъй като Джанет Йелън се движи безпроблемно към работата от 01 февруари. Растежът в САЩ ще се премести в горния край на диапазона 2% -3% и може и да предложи положителни изненади. Намаляващата безработица трябва да позволи на Фед да обуздае обратно месечните си покупки на активи до нула в края на 2014 година. Лошата новина е, че доходността по съкровищните облигации ще се придвижи към 4%, засилвайки по-нататък долара спрямо всички валути, особено еврото - и ще навреди на конкурентоспособността на американските фирми. Един силен долар, укрепващо се възстановяване, управляема инфлация и все още растящия фондовия пазар ще къпят Йелън в сиянието на златен меден месец. Ако той е щастлив, част от това ще блесне и върху Обама също.

Андонис Самарас, гръцкият министър-председател, ще изиграе неловка роля, на пътя между държавник и грабител. С дълга на публичния сектор на 177% от брутния вътрешен продукт, Гърция поема към шестмесечното председателство на Европейския съюз на 1 януари. На 30 юни то отива към Италия, членът на ЕС с втория най-висок държавен дълг в съотношение към БВП (133%).