Референдумът показа, че може да е манипулативно оръжие

-Г-жо Буруджиева, всички спорещи страни в референдума обявиха след края на изборния ден, че са спечелили. Имаше ли някой, който все пак да е загубил?

Тази реакция беше очаквана. Още преди референдума всички анализатори посочиха, че това ще се случи, че всички ще се обявяват за победители.

Според мен обаче загубиха тези, които си останаха вкъщи. За пореден път се доказа, че сред българите има една активна част, която изразяват позиция, независимо дали тя е "за" или "против" дадена тема. Има и една голяма част от хората, които не се ангажират с нищо и нищо не харесват.

Ако погледнем на нещата от друг ъгъл обаче ще видим, че може би спечелихме всички ние като гражданското общество. Защото този референдум показа, че всеки, който оттук нататък иска да попита за нещо гражданите, може да го направи. Досега само обсъждахме тази възможност.

- Очаквахте ли да бъде толкова ниска активността сред гласуващите?

Моята прогноза преди референдума беше, че ако се стигне до 2 милиона гласували, това би било велико постижение. Така че не съм крайно разочарована.

Поглеждайки в анализите от екзит пола на колегите социолози, сякаш става ясно и колко е активното гражданско общество в България. На този вот в ромските секции не бе отчетена почти никаква активност, избирателите на ДПС не се ангажираха. Този път и по-възрастните хора не бяха най-активните. Така може да се каже, че беше отчетено реално участие в допитването на активната част от българското население.

- Това ли беше подходящият въпрос, по който трябваше да бъде свикан първия национален референдум в най-новата ни история?

Винаги можем да спорим какъв трябва да бъде той. За съжаление не се организирахме като граждани, било то в интернет или по друг начин, да съберем подписка по даден проблем. Имаше голямо разделение по въпроса с тютюнопушенето, част от хората заявиха, че би било добре казусът да бъде решен с референдум. Но организирането му не се разви.

Във времето имаше много въпроси, по които бихме могли да се попитаме чрез референдума. Подходяща беше темата "за" или "против" членството ни в Европейския съюз. Можеше да започнем с това. Но в историята или политиката използването на думичката "ако" е нещо много безсмислено.

Добре ще е да погледнем на това какво се случва оттук нататък. Хората, които излязоха да гласуват в неделя, независимо от какви мотиви са водени, дадоха шанс на пряката демокрация у нас. От нас зависи дали тя ще бъде развита или ще се използва като поредното оръжие в ръцете на политиците.

- След всички обсъждания около референдума, опознаха ли българите проекта АЕЦ "Белене" или напротив, станаха по-объркани?

Не, проектът не им стана по-ясен. Вина за това имат и политиците, и самият закон. Имаше две седмици, в които всички, които искаха да просветляват и да проведат своята активна кампания. Едва ли януари - с многото си празници и самата нагласа, която носи, е най-удобният месец за провеждането на такава сериозна кампания.

По-добрият развой на ситуацията, преди провеждането на референдума, щеше да бъде един дебат, изнесен по-скоро от експерти. От друга страна обаче се видя, че експертите, които са добри в своята област, не могат на човешки език да обяснят професионалните си аргументи. А и самите експерти са разделени на "за" и "против" АЕЦ "Белене" и ядрената енергетиката.

Другата особеност на нашия референдум е, че въпросът не съдържаше възможност да се каже категорично "за" или "против".

Всичко това наред с политическите разправии, по-скоро караници, а не дебати, които се случиха, не допринесоха за просветляването на българина. Разбира се, който се е интересувал, е намерил достатъчно информация за "Белене" и ядрената енергетика.

Имаше три параметъра, по които трябваше да върви процесът на запознаване с темата. Първият от тях е да се види какво е възможното да направим - т.е. от къде и какво бихме получили като подкрепа от европейските ни партньори. Второ - какъв тип икономика искаме да развиваме в България и доколко ни е необходимо по-голямото производството на електроенергия. И третият параметър засяга сигурността около евентуалното изграждане на нова ядрена централа. На тези въпроси ние не можехме да си отговорим. Може би защото не успяхме да се информираме достатъчно.

- Как ви се стори реакцията на политическите лидери и позициите на партии?

БСП не се закичи максимално с референдума и с неговия резултат. От друга страна ГЕРБ се вторачи в останалите 80% - хората, които не гласуваха, което не е много добра политическа теза.

Демокрацията е за активните хора. Тези, които гласуват и определят това, което да се случва. Няма политик, в историята на страната, който да е получил 51% и повече от подкрепата всички имащи право на глас. Така, че не беше правилната позиция на ГЕРБ да се хваща за големия процент негласували.

По-силната теза на управляващите в случая е, че те дадоха възможност за този референдум. В крайна сметка, това ще бъде едно от нещата, с които те ще останат в историята: по тяхно време, с техните гласове се е случил първият референдум.

- Останалите партии? Сините видяха във всички гласували с "не" свои потенциални гласоподаватели? Други също опитаха да се вгледаха в негласувалите?

Всички намериха в тези 80% своя потенциален електорат. Това ние, гражданите го позволихме. Всеки един, който не е отишъл да гласува, даде възможност на партиите да си го присвояват. Затова и винаги съм поддържала тезата, че трябва, хората са длъжни, да изразяват гласа си.

- Какво показа този референдум и какви изводи трябва да си извадим от него?

Като граждани ние имаме права, но имаме и задължения. И референдумът ни подсети, че ги имаме. Наше задължение е да имаме позиция, да търсим информация и да заявяваме мнението си.

Второто нещо, което ни бе показано, е че самият референдум може да бъде много манипулативно оръжие. Ако искаме той да се развива в гражданското поле, трябва доста да поработим.  Нивото на политическа култура не се изразява само в поведението на политиците.