Стив Ханке: КТБ не е системен проблем

В интервю за Българското национално радио (БНР), финансистът Стив Ханке изрази съмнение, че Корпоративна търговска банка (КТБ) представлява банка от системно значение за българската финансова система. Според него тя може да бъде оставена да фалира.

„Нямам категорично мнение, защото още не разполагаме с окончателния доклад на одиторите. Ако имах одита пред себе си, щях да съм по-конкретен. Но по принцип смятам, че обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. Това означава, че последствията ще са за  собствениците на банката и онези, които са взели пари назаем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 хил. евро. Повтарям, че не съм видял доклада на одиторите, но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация. Така ще платят собствениците и длъжниците, а с наличните активи ще се издължите на вложителите. Не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира“, обяснява професорът.

„При фалит, сенчестите фирми няма да останат в сянка. Те няма да могат да останат в сянка, ще трябва да излязат на светло. Ако трябва да обобщя, държавните депозити в тази банка са политически мотивирани. Онези хитри политици, които обвиняват банкерите, всъщност са част от проблема. Защо изобщо са насочвали влоговете на държавните компании точно в тази банка? И дали парите после не са изтичали към фирми на свързани с тях лица? Точно за това имах притеснения за банковия надзор. Аз съм загрижен за интегритета и репутацията на Българската народна банка. Причина за това е, че аз съм оставил наследство там – валутният борд е в Управление „Емисионно“ на БНБ. Аз съм пряко заинтересован бордът да работи нормално“, добавя Стив Ханке.

Той потвърди мнението си, че банковите регулации и законодателството в България са едни от най-строгите в Европа, но на два пъти е предупреждавал управителя на БНБ Иван Искров, че Ахилесовата пета на правилата може да бъде банковият надзор и прилагането на регулациите. Причината за предупрежденията са били именно слухове за съмнителни практики на някои от банките, притежавани от българи. Тогава е бил уверен, че законите се прилагат много стриктно.

Според него, няма как да се сравнява ситуацията в момента с тази причинила финансовата криза след 2008г.: „Всъщност, кризата от 2008 - 2009 година започна от политическата класа и централните банки – по-точно Американския централен резерв и Европейската централна банка. Политическата класа тогава се опита да се защити, като хвърли вината на банкерите, които не отвърнаха адекватно. Не казвам, че банкерите са ангели, но на тях вече се приписва дори и дъждовното време навън.“

„Българският контекст обаче е съвсем различен. Случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди, която направи Бърни Мадоф преди няколко години. Това не е нормално банкиране“, допълва Ханке

Американският професор смята, че е възможно самата банка да разполага с необходимите активи за изплащане на депозитите до 100 хил. евро, но БНБ правилно не прибързва с действията си и изчаква одитния доклад. Ако банките платят авансово вноската си към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, това няма да застраши стабилността в сектора, но ще лиши бизнеса от ресурс, именно когато икономиката е в процес на възстановяване.

Ханке оцени решението на президента Росен Плевнелиев да вкара България в европейския единен банков надзор като „лоша идея“: „Мисля, че идеята е лоша. Зле е да се намесва ЕС, защото проблемът се политизира още повече. Де факто, президентът прави признание, че българите са некомпетентни сами да се справят с финансите си. Това е фаталната грешка на президента. Това е толкова глупаво! На практика той заявява: „толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата“.  Когато направиш грешка в лично качество, в бизнеса или в държавното управление, трябва сам да поправиш грешката си. Идеята, че България може да отиде в болницата на ЕС, където европейските лекари ще я излекуват, е изначално сбъркана. Българите като цяло грешат, като вярват, че парите са само в Брюксел и че само трябва да почукат на врата, за да ми дадат торбите със злато. Нима ЕС помогна на Гърция, след като изля милиарди там? Кажете го на някой обикновен гръцки гражданин.“

По повод на накърнения имидж на централната банка и някои опасения за валутния борд, един от неговите автори коментира по следния начин: „Благодарение на валутния борд през последните години БНБ си извоюва огромна репутация - до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка. До тогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие. Успешното прилагане на валутния борд от БНБ беше причина за това доверие. Това става, впрочем в Емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление „Банков надзор“. Това са две отделни независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ.“