Трите предизвикателства пред Марио Драги през 2013 г.
На първо място президентът на ЕЦБ ще трябва да докаже обещанието си за покупки на облигации
Думите на Марио Драги бяха достатъчни, за да запазят цялостта на Еврозоната през 2012 г. През 2013 г. обаче неговите действия трябва да се насочат към консолидиране на крехкото състояние на монетарния съюз. Президентът на Европейската централна банка ще трябва да докаже обещанието си за покупки на облигации, да ръководи първите стъпки на новия единен банков регулатор и да демонстрира какво може да направи, за да стимулира икономическия растеж на Стария континент.
Простото обещание на Драги за всякакви монетарни транзакции, което представлява неограничени покупки на облигации от задлъжнелите страни, които изпитват трудност с високите нива на лихвите, беше достатъчно, за да успокои пазарите. То обаче постави и проблем. Страна като Испания сега изпитва по-малък натиск от пазарите за искане на извънредна помощ. Въпреки това обаче разходите на Испания не спаднаха достатъчно и все още вредят на икономиката. Задачата на Драги е да убеди Мадрид да приеме интервенциите на ЕЦБ. Дори и тогава обаче няма да липсват рискове. Той трябва да се подсигури, че Мадрид няма да забави реформите. След това възниква и въпроса как северните европейски държави ще реагират на покупките на облигации ако те станат масови.
Второто от предизвикателствата пред Драги е създаването на единен банков регулатор в еврозоната, който трябва да бъде готов и да функционира през 2014 година и ще оперира под ръководството на ЕЦБ. Регулаторът ще трябва да преодолее местните интереси и да забелязва проблемите преди те да се случат. Драги е длъжен да ръководи задължителното стриктно разделение между новата институция и управителния съвет на ЕЦБ, както и да докаже, че опасенията за банковата система няма да окажат влияние върху лихвите. Драги ще трябва да гарантира надеждността на новия регулатор пред 17 различни национални банкови регулатора, което съвсем не е лесна задача.
Най-накрая Драги ще трябва да демонстрира, че може да направи повече, за да стимулира икономическия растеж от това да повтаря, че строгите и структурните реформи са достатъчни. Европейската икономика все още отчита нулев растеж, а всичките й членки са изправени пред висока безработица и кредитна криза. Драги ще попадне под натиск да предприеме по-драстични действия, например подсигуряването на банките в периферните части на Европа с дългосрочни евтини заеми или да предприеме действия, така че кредитните потоци да достигат до малките и средните предприятия. Когато лихвите бъдат отново намалени, което изглежда неизбежно, натиска може би ще нарасне за по-дискусионни действия, като например печатане на пари или намаляване на лихвите до под нулеви нива. Това би разделило управителния съвет на ЕЦБ. За тази цел Драги може би ще поиска да види дали всякаквите монетарни транзакции работят, което го връща към проблем номер едно.
Отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД