Украйна е твърде голям залък за Европейския съюз

- Г-н Динков, в Киев събориха паметника на Ленин. Този вид ескалация на напрежението как бихте го коментирали?

- Според мен, определено събитията в Украйна придобиват вече по-конкретни антируски измерения, в това число посягане на символи. Това не е нещо неочаквано. За съжаление, това вещае по-нататъшни усложнения, не само в руско-украинските отношения.

- Ясно е, че отказът да се подпише Споразумението за асоцииране с Европейския съюз изкара хората по улиците на Украйна. Има ли обаче други, по-дълбоки причини за взривяване на социалното напрежение в Украйна?

- Разбира се, това, което наблюдаваме, е на повърхността, но проблемите в Украйна и около Украйна събират в себе си много големи стратегически интереси и общо взето ние наблюдаваме определен етап от развитието на битката за Украйна. Някога Збигнев Бжежински, в началото на 90-те години в книгата си „Голямата шахматна дъска" беше казал, че до голяма степен бъдещето на света ще зависи от мястото на Украйна в съвременната международна система. Той поясни, че според него бъдещето на света ще зависи от това дали Украйна ще бъде с Москва или с някой срещу Москва. Виждате, в последните години ние наблюдаваме развитие на процеси определено в този контекст и сега вече по-категорично. Европейският съюз се нагърби с мисията да отдалечава Украйна от Русия, но виждате, че очевидно не стигат много сили за този гигантски сблъсък, който всъщност се води.

- А самата Украйна готова ли е за Европейския съюз и съответно готов ли е Европейският съюз да приеме Украйна?

- Вижте, този въпрос до голяма степен е неуместен - коя страна-кандидатка за сближаване или за членство в Европейския съюз е готова. Аз мисля, че в Европа има две страни, които бихме приели, че може да наричаме готови - Швейцария и Норвегия, но те не искат членство. Така че желание за присъединяване към Европейския съюз демонстрират обикновено слабо развити държави или с много различни равнища на развитост, в сравнение със средни някакви величини за Европейския съюз.

По-скоро вторият ви въпрос е по-сериозният - доколко Европейският съюз е готов да се отваря към Украйна и по този начин да следва тази мисия, за която в началото споменах. Определено Украйна е голям залък за Европейския съюз, който без съмнение сега е в дълбока криза. Аз бих потърсил някаква аналогия между Украйна и Турция, от гледна точка на присъединяване към Европейския съюз. Става дума за две големи държави. Украйна все пак е страна с територия и население почти колкото на Франция. Затова казвам, че е голям залък за Европейския съюз. Изниква въпросът дали преобразяващите способности на Европейския съюз, на Европейския континент се простират само до границите на Украйна или могат да продължат и по на изток. Очевидно сега наблюдаваме нещо, което показва, че съотношението на силите поне към момента едва ли дава големи шансове на Европейския съюз. Русия също добре разбира за какво става дума. Русия ще използва всички възможни лостове. Да, ние правим заклинания, че Украйна трябва сама да реши. Добре би било, но върху Украйна упражняват влияние от различни прослойки, и то в този контекст, който споменах, цитирайки Збигнев Бжежински.

- Казвате - Украйна е голям залък за Европейския съюз. Защо тогава Евросъюзът е готов да преглътне този голям залък?

- Това са политически амбиции. Европейският съюз още с Договора от Маастрихт заяви, че ще се стреми да се утвърждава като един от първостепенните фактори в съвременния свят. Европейският съюз предприема и конкретни действия в тази посока, но очевидно съвременната международна сцена е много сложна и Европейският съюз, в годините след 2008 г., изживявайки дълбоки кризи - в множествено число бих ги споменал, и финансова, и икономическа, бих казал структурна, но най-вече идейна криза, въобще накъде ще върви Европейският съюз оттук-нататък.

Очевидно предстои голям дебат в Европейския съюз за неговото бъдеще. Тепърва ще се изправим пред тези въпроси и събитията около Украйна мисля, че ще бъдат своеобразен катализатор, стимулиращ дискусиите, дебата за бъдещето на Европейския съюз - дали има капацитет да се разширява, докога ще се разширява във времето, в пространството и т.н. Това са въпроси, на които още бащите-основатели на Европейския съюз или тогавашните европейски общности не са дали ясен отговор. Тепърва предстои - може би това ще започне след изборите за Европейски парламент, защото резултатите от тези избори сигурно няма да бъдат според очакванията на мнозина. В Европейския съюз се вихрят много национални егоизми. Те също допринасят за неговото отслабване, за парализиране на неговите реформиращи способности на Европейския континент.

- От икономическа гледна точка, кой път трябва да поеме Украйна - този към Европейския съюз или този обратно към Русия?

- Вижте, ние от Европейския съюз казваме на Украйна "Заповядайте при нас", но с половин уста, защото на практика в Европейския съюз има притеснения, ако дойде Украйна и поиска членство в Европейския съюз, какво ще правим. Засега става дума за асоциирано членство, т.е. за изграждане на едно партньорство между Европейския съюз и Украйна чрез поддържане на постоянен политически диалог и постепенно изграждане на зона за свободна търговия.

Виждате - появиха се тези дни някои по-конкретни числа, свързани с това какво може да предложи Европейският съюз на Украйна и какво би изгубила тя, ако тръгне по този път на сближаване с Европейския съюз. Заговори се за едни 20 милиарда - на толкова се изчисляват негативните ефекти за Украйна от усложняване на отношенията с Русия. Сегашното украинско ръководство просто си попита дали Европейският съюз може по някакъв начин да компенсира Украйна. Очевидно, ние в Европейския съюз поради тази криза, особено дългова, нямаме този капацитет. Ние можем да обещаем, да речем, добри европейски ценности, да обещаваме светли перспективи на Украйна, но към момента Украйна е изправена пред голяма дилема - дали да избере светлите перспективи, или да си изкара поне зимата при доставки на газ на преференциални цени. А Украйна вече е натрупала и големи задължения към Русия. Русия си използва своите лостове и тук има един голям проблем. Та, ние, като Европейски съюз, засега очевидно не можем да предложим нещо сериозно, атрактивно за Украйна.

Украинският народ е вече много разочарован народ, той неслучайно е толкова разделен. Но вижте - първо на Украйна се изсипаха огромни обещания как ще потекат реки от благини, ако Украйна се откаже от ядреното оръжие, което беше разположено на нейна територия по съветско време. Слава Богу, Украйна прие тази идея, отказа се от ядреното оръжие, но реките от мед и масло не потекоха към Украйна. Ето сега насърчаваме украинските граждани да изберат европейските ценности. Те очевидно това правят, няма съмнение, че в голямото си мнозинство гражданите на Украйна предпочитат този вариант, но там има и едни подробности: едни не искат да допуснат това да бъде на антируска основа, други пък - ето, виждате вчера събитията - искат да подчертаят антируския момент. Това крие много рискове за самата Украйна, за разделение на украинското общество и не са добри перспективите пред гражданите на Украйна в този исторически момент.