Върви ли Гърция към аржентински сценарий?

Дойче Веле

Преди по-малко от 4 години германската канцлерка Ангела Меркел и бившият финансов министър Пеер Щайнбрюк застанаха пред телевизионните камери и с едно единствено изречение внесоха спокойствие сред германските граждани. "Спестяванията на населението са сигурни", заяви тогава Ангела Меркел.

Гръцкият президент Каролос Папуляс може само да мечтае за такова доверие от страна на гърците. Той също би могъл да се изпъчи пред медиите, но в сегашната ситуация едва ли някой ще му повярва. От началото на седмицата все повече гърци масово теглят спестяванията от влоговете си. Все още ситуацията не е патова, но все пак се говори за 900 милиона евро дневно.

"Ако се вгледаме в общия бюджет на гръцките банки, ще установим, че положението е драматично", твърди икономистът Дирк Ширек от Техническия университет в Дармщат. През последните две години гърците са изтеглили от банките 45 милиарда евро, през последните седмици тенденцията се засилва, допълва Ширек.

Липса на прозрачност

Ако ситуацията се изостри, банковата система на Гърция може да колабира в рамките на няколко дена. Банките държат за изплащане само малка част от спестяванията на гражданите, по-голямата част от тях инвестират или я предоставят под формата на кредити. "Ако сега гърците изтеглят своите спестявания, банките трябва да запълнят по някакъв начин отворилата се пробойна във финасирането си", обяснява Дирк Ширек. По принцип банките биха могли да потърсят кредити от държавата. Но тъй като държавата също няма пари, съществува сериозна опасност от неплатежоспособност и цялостен банков колапс, допълва германският експерт.

Никой не знае колко пари могат да изплатят гръцките банки на своите клиенти. "Тази информация съзнателно се пази в тайна", казва Ханс-Петер Бургхоф, експерт по банково дело. Факт е, че спестяванията на гръцкото население надвишават значително предвидените от спасителния фонд средства за банковия сектор. Спасителният механизъм предвижда 18 милиарда евро за насърчаване на банките, а спестяванията на гърците се изчисляват на 140 милиарда. Ханс-Петер Бургхоф смята за логично, че гърците масово теглят пари с оглед на дебата около завърщането към драхмата. Кога обаче ще се стигне до действителен банков срив, зависи от съвсем маргинални неща. "Този процес може да са развие много бързо. Понякога е достатъчно и едно ненавременно изявление на някой политик", казва Ханс-Петер Бургхоф.

Има ли изход?

В краен случай остава само т.нар. мораториум върху изплащанията. "Това означава, че първоначално се взема решение никой да не тегли повече пари. След това банките могат да преминат към седмично изплащане на точно определена сума. "Дори сигналът за подобен мораториум обаче би бил унищожителен за бонитета на Гърция", смята Ханс-Петер Бургхоф. Някои банки са изпадали в подобна ситуация. Например ирландската "Northem Rock",  или австрийската "Bawag". В повечето случаи одържавяването на банките предпазва вложителите от тотална загуба на спестяванията.

За съжаление няма достатъчно примери за цялостен срив на банковата система, от какъвто е застрашена Гърция. Аржентинската финансова криза и голямата криза от 1929 година са само два съпоставими примера. И в двата случая вложителите загубиха почти всичките си спестявания. Банкрутът на гръцката банкова система може да се окаже доста скъп и за Германия, твърди Ханс-Петер Бургхоф. А Дирк Ширек смята, че при колапс на гръцките банки, големите европейски страни ще понесат загуби. "Много европейски банки притежават ценни книжа на гръцки банки. Преди всичко френските банки проявяват голяма нервност, защото са силно ангажирани в Гърция. При общ колапс на гръцките банки не е изключен и ефектът на доминото", твърди германският експерт.