Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната?

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

 

Преди дни Европейската комисия публикува комюнике за „дълбок и истински Европейски икономически и паричен съюз”, в което излага редица предложения за разрешаване на дълговата криза и по-нататъшна интеграция на еврозоната. Документът се състои от голям брой мерки, които според плановете на Комисията трябва да доведат до фискален, икономически, банков и политически съюз в рамките на еврозоната.

Предложените мерки са разделени в три групи, според времевия хоризонт, за който се отнасят:

• краткосрочни, касаещи следващите 6-12 месеца

• средносрочни (18 месеца - 5 години)

• дългосрочни

 

Краткосрочни мерки за „Истински икономически и паричен съюз”

1/ Процедура за предварително обсъждане и координиране на големи икономически реформи, планирани от една страна, с цел да се избягват т.нар. странични ефекти (externalities) върху други страни.

Координирането на значими икономически реформи присъстваше като отделна глава в т.нар. фискален пакт, който бе подписан от страните в еврозоната и някои от страните извън нея преди няколко месеца. Процедура по такава координация, обаче, все още липсва, което прави и самият текст от междудържавния договор неприложим към момента. Изключително ограничаващо условие, което ще връзва ръцете на националните правителства и неминуемо ще забавя или дори блокира по-сериозни реформи. Надали някой ще оспори предимството, което ще имат страните извън еврозоната, заради запазване на самостоятелността си в сферата на икономическата политика и реформи – изключително важно за малки страни като България. 

2/ Общ надзорен механизъм за банките в еврозоната, състоящ се от ЕЦБ и националните надзорни органи.

За това вече писахме преди няколко месеца. Основните негативи произтичат от нуждата от налагане на такси на поднадзорните банките, за да се финансира тази нова функция на ЕЦБ, натоварване на местните надзорни органи с непрекъсната комуникация и координация  с ЕЦБ, както и риск от размиване на надзорните отговорности заради новата двустепенна система (ЕЦБ-национални органи). Последното е изключително опасно, защото може да доведе до ефекта „вместо да изпишем вежди, да извадим очи”, т.е. вместо банките да станат по-стриктно надзиравани, да се появят „бели петна” в надзора.

3/ Общ механизъм за разрешаване на проблемите на банките (Single Resolution Mechanism), т.е. създаване на поредния нов европейски орган, European Resolution Authority (Европейски орган за разрешаване на проблеми?), който да се занимава с преструктурирането и оздравяването на проблемни банки.

Преди около две години започна да работи Европейският банков орган (ЕБО, European Banking Authority), чиято цел бе да засили координацията на надзора над банките в  ЕС. Планът за прехвърляне на надзорни функции към ЕЦБ, обаче, представлява индиректно признание, че създаването на ЕБО е било недомислено и органът към момента е с кухи функции (писане на т.нар. rule book или книга с правила за разумно поведение на банките). Това не пречи, обаче, този орган да продължи да съществува и след евентуалното поемане на надзора на банките в еврозоната от ЕЦБ.

Сега очевидно планът е да се създаде поредният орган за банките в  еврозоната, който най-вероятно до голяма степен ще има припокриващи се функции с ЕЦБ, местните надзорни органи и ЕБО. Визията на ЕК е този механизъм също да се финансира с отделни такси върху банките, „за да не натоварва европейския данъкоплатец” – т.е. по подобие на планираното финансиране на надзорната функция на ЕЦБ.

4/ Обвързване на плащанията от европейските структурни и кохезионни фондове (вкл. и тези за земеделието и рибарството) с националните програми за реформи, конвергентните програми и други препоръки на Съвета. С други думи отпускането на средства от тези фондове ще бъде обвързано с постигането на набор от макроикономически условия (т.нар. macroeconomic conditionality).

Тази точка има пряко отношение и към България, тъй като към момента планът е т.нар. макроикономически условия да се обвържат с плащанията от европейските фондове за всички страни-членки през новия програмен период, започващ от 2014 г. Проблемът, обаче, се състои в подбора на макро индикатори, включени в т.нар. условия. Докато има логика и смисъл да се включват фискални индикатори като държавен дълг, бюджетен дефицит и др. под., с цел да се даде още един стимул (под формата на „тояга”) за фискално безотговорните страни да станат по-отговорни, то няма никаква логика там да присъстват индикатори като нетна инвестиционна позиция, частен външен дълг, единица разходи за труд, баланс по текущата сметка и т.н., които са част от процедурата за макроикономически дисбаланси. Според тази процедура, България в момента е една от 12-те страни в ЕС с макроикономически дисбаланси. Дори и самата Комисия признава, обаче, че „прекомерната” нетна инвестиционна позиция на България се дължи на притока на чужд капитал преди кризата. Ясно е, че този кумулативен размер инвестиции няма как да изчезне за 1-2 години, а ще продължи да „тегне” над страната. Изключително важно е България да настоява за необвързване на плащанията по европейските фондове след 2014 г. с индикатори, които не зависят по никакъв начин от правителството. Условност, базирана на фискални индикатори би била разумна стъпка за дисциплиниране на неразумни правителства, но условност, базирана на обективни икономически индикатори, върху които правителството няма никакъв контрол, трудно може да се обоснове и очевидно би била в наш ущърб.

5/ Създаване на Механизъм за конвергенция и конкурентоспособност, т.е. на нов фонд в рамките на зоната, от който ще се отпускат средства на закъсали страни срещу планове за реформи. Планът е фондът да набира капитал от вноските на страните в еврозоната и да се добави като отделно и  независимо перо в европейския бюджет.   

Очевидно създадените до момента спасителни фондове, а именно Европейският фонд за финансова стабилност (European Financial Stability Fund, EFSF) и Европейският стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism) не са достатъчни. Очевидно и МВФ, която е международната институция, отпускаща евтини заеми срещу реформи, също не е. Новият фонд, както и ЕФФС и ЕСМ, също ще трябва да се финансира от страните-членки на еврозоната, голяма част от които са затиснати от дългови плащания и нямат свободен финансов ресурс. Дори и да приемем, че пари все някак се наберат (от финансово здравите страни като Германия), то съществуването на този фонд добавя още един елемент към пирамидата от морален риск в рамките на зоната. Неведнъж сме коментирали, че съществуването на  все повече възможности за спасение от фалит създава предпоставки за рисково поведение. Този фонд няма да прави изключение.   

6/ Облекчен режим за държавните инвестиции при изчисляване на показателите за здраве на публичните финанси. При изчисляването на бюджетните показатели държавните инвестиции ще се взимат не за конкретната година, а ще се осредняват за няколко години с цел страните да не се „наказват” за пикове в инвестициите през определени години.

Това предложение изхожда от презумпцията, че публичните инвестиции допринасят за икономически растеж, т.е. съществуват фискални мултипликатори, които са по-големи от 1 за инвестициите с държавни пари. Т.е. за всяко едно евро, инвестирано от държавата, БВП ще се увеличи с повече от 1 евро. Съществуват редица изследвания[1], обаче, включително и такива за България, че фискалните мултипликатори може и да са по-малки от 1, т.е. публичните разходи и инвестиции в частност не водят до икономически растеж, а обратно, ощетяват го.

Отделно, както и опитът на ЕС показва, ако има възможност за заобикаляне на едно правило, то ще бъде задължително заобикаляно. С по-горната мярка очевидно се създават стимули за отчитане на някои публични разходи като инвестиции или дори неразумно харчене от правителствата с оправданието, че се правят инвестиции в името на растежа. 

7/ Външно представителство на еврозоната в международни финансови форуми, т.напр. в рамките на МВФ.    

Още едно предложение, което увеличава административната машина на ЕС. Ясно е, че едно такова представителство ще изисква съответните служители и звена/институции, които да се занимават с него.

Като цяло, може би единственото смислено предложение от по-горе разгледаните, е да се обвържат европейските фондове с изпълнението на условия за фискално здраве и стабилност. Изключително важно е, обаче, да не се падне в капана на обвързване на средствата от тези фондове с такива макроикономически индикатори, които са извън контрола на правителството. Повечето от останалите предложения създават нови органи, функции и фондове в рамките на еврозоната, което ще увеличи администрацията на ЕС (еврозоната), ще засили съществуващия морален риск и ще създаде предпоставки за трупане на нови дългове от проблемните страни.