Анализатор: България е руският „троянски кон” в НАТО и ЕС
Марк Галеотти използва термина „превзета държава”, описвайки връзката между София и Москва
„Където институциите са слаби, Русия може да се стреми към превземане на държавата, както например в България, където амбицията – макар и срещаща съпротива от мнозина в страната, изглежда е създаването на силни мрежи от съюзници и клиенти в страната, оставяйки България в НАТО и Европейския съюз, за да бъде „троянски кон”.
Това е част от новата публикация „Да контролираш хаоса: Как Русия управлява своята политическа война в Европа” на Марк Галеотти, старши анализатор в Института за международни отношения в Прага. Текстът е публикуван на сайта на Европейския съвет за външни отношения (European Council on Foreign Relations; ECFR).
„Въпреки че вероятно е преждевременно и несправедливо да твърдим, че България вече е „в напреднал стадий на превзета държава”, все пак е учудващо доколко политическите, културните и икономическите интереси често са съгласувани с руската петролна компания Лукойл и нейните различни местни дъщерни дружества – най-голямата корпорация и данъкоплатец в страната”, пише още Галеотти.
Анализаторът подчертава, че българските медии генерират и разпространяват проруски новини не заради натиск или обещания от страна на Москва, а защото за въпросните новини има готов местен пазар. „Това дава тласък на политическия процес, подсказвайки, че в България вече се върти някакъв порочен кръг, независим от руските действия”, добавя той.
Терминът „превзета държава”, за който пише анализаторът, е вид политическа корупция, при която частни интереси оказват значително влияние върху държавния процес за вземане на решения. Влиянието на частните интереси е с цел постигане на собствена полза чрез незаконни и прикрити методи. Влиянието може да се осъществява чрез редица държавни институции, включително законодателната, изпълнителната и съдебната власт. В този смисъл прилича на регулаторното превземане, но се различава по това, че се упражнява през редица управителни тела и поради това, че за разлика от регулаторното превземане, влиянието никога не е явно.