Държавата няма ясна визия за бъдещето на енергетиката без въглища
Доклад на Центъра за изледване на демокрацията показва, че правителството не трябва да разчита на дерогации от европейското законодателство
~ 4 мин.
В Националния ни план за енергетика и климат (НПЕК) липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход. Около това мнение се обединиха експерти от Центъра за изследване на демокрацията, които предлагат идеи и промени в доклада си „Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския Национален план за енергетика и климат“.
На първо място, Планът разчита, изненадващо, основно на участието на въглищни, газови и атомни енергоносители в енергийния микс на България до 2030 г. На второ място, липсата на стратегия за поетапно закриване на въглищните мощности, ниските цели по отношение на устойчивата енергия (25% за дела ВЕИ в крайното енергийно потребление, 27% за енергийната ефективност и 15% за междусистемната свързаност) и недостатъчните регулаторни мерки не способстват за създаването на благоприятна рамка за участието на граждани, енергийни общности и други по-малки енергийни субекти.
Позицията подкрепи и вече бившият председател на енергийната комисия Делян Добрев. Той обясни, че планът не свързан с реалността и е много далеч от това, което ще се случи в България следващите 10 години. „Това е план, който ще се хареса на миньорите”, коментира Добрев.
От страна на Министерство на енергетиката, зам-.министърът Жечо Станков отговори, че градивната критика е помагала ведомството да разшири визията си в сектора. По думите му имаме само щрихи от това какво може да се случи с европейската енергетика до 2050 г. „Всичко е въпрос на технология, развитие. Пазарът най-добре ще може да определи енергийния ни микс”, добави той.
Правителството не трябва да разчита на дерогации от европейското законодателство, за да поддържа изкуствено тези централи. Вместо това, има спешна потребност от разработването на стратегия за запазване на работните места в съответните региони след затварянето на централите. Липсата на национална стратегия за трансформация на зависимите от въглища райони може да изостри както социалното напрежение, така и финансовите рискове за държавния енергиен сектор.
Самото развитие на проекта на Плана се характеризира с липса на прозрачност относно методиката, по която Енергийното министерство е подготвило стратегическия документ. Проведени бяха ограничен брой закрити обсъждания с гражданското общество, синдикатите и съсловните организации. Правителството възложи външна оценка на въздействието, която моделира различни сценарии, но нито, нито съгласува резултатите му със съответните заинтересовани страни и министерства. Настоящият анализ установява, че в крайна сметка Енергийното министерство не е взело предвид констатациите от изследването, а е разчитало на палитра от допускания и прогнози, които в една или друга степен се вписват в сценария за продължаване в сегашното русло без поемането на конкретни цели за декарбонизация на енергетиката. Липсва ключова информация за това, на каква база са направени заключенията в НПЕК, тъй като не са посочени конкретните използвани методики.
В светлината на направения анализ на проекта на българския НПЕК, следните препоръки могат да бъдат разглеждани като начин за подобряване на окончателната версия на този стратегически документ:
На първо място, Планът разчита, изненадващо, основно на участието на въглищни, газови и атомни енергоносители в енергийния микс на България до 2030 г. На второ място, липсата на стратегия за поетапно закриване на въглищните мощности, ниските цели по отношение на устойчивата енергия (25% за дела ВЕИ в крайното енергийно потребление, 27% за енергийната ефективност и 15% за междусистемната свързаност) и недостатъчните регулаторни мерки не способстват за създаването на благоприятна рамка за участието на граждани, енергийни общности и други по-малки енергийни субекти.
Позицията подкрепи и вече бившият председател на енергийната комисия Делян Добрев. Той обясни, че планът не свързан с реалността и е много далеч от това, което ще се случи в България следващите 10 години. „Това е план, който ще се хареса на миньорите”, коментира Добрев.
От страна на Министерство на енергетиката, зам-.министърът Жечо Станков отговори, че градивната критика е помагала ведомството да разшири визията си в сектора. По думите му имаме само щрихи от това какво може да се случи с европейската енергетика до 2050 г. „Всичко е въпрос на технология, развитие. Пазарът най-добре ще може да определи енергийния ни микс”, добави той.
Според анализа на ЦИД предложените мерки в Плана не изглеждат адекватни за постигане дори на заложените по-неамбициозни цели. Предвижданията на Плана относно развитието на българската енергийна система не съответстват на съществуващите модели за прогнозиране на бъдещия енергиен баланс на страната, които би следвало да залегнат като основа на дългосрочната енергийна стратегия на България. В НПЕК липсват подробно развити сценарии, които да демонстрират възможни бъдещи отклонения от основните допускания, което се отразява негативно върху обосновката на целите за ВЕИ и за подобряване на енергийната ефективност. Проектът на плана не предвижда дългосрочна енергийна стратегия за поетапно извеждане на въглищните електроцентрали. Отлагането на този процес може да е пагубно за енергийния преход и може да доведе до много по-високи разходи в бъдеще.
Правителството не трябва да разчита на дерогации от европейското законодателство, за да поддържа изкуствено тези централи. Вместо това, има спешна потребност от разработването на стратегия за запазване на работните места в съответните региони след затварянето на централите. Липсата на национална стратегия за трансформация на зависимите от въглища райони може да изостри както социалното напрежение, така и финансовите рискове за държавния енергиен сектор.
Вместо да приоритизира подкрепата за вятърната, соларната и геотермалната енергия, проектът на НПЕК предвижда съществено увеличение на дела на биомасата в микса от ВЕИ. Прекомерната зависимост от биомаса може да има редица странични ефекти, като например обезлесяване на огромни територии и влошаване на качеството на атмосферния въздух. За по-екологично използване на дървесината е необходимо да се следва дългосрочна стратегия за прилагане на мерки за повишаване на качеството на биомасата, спирането на незаконната сеч, модернизирането на методите за изгаряне и възстановяване на капацитета за съхраняване и обработване. НПЕК предоставя на българското правителство уникална възможност за улавяне на потенциала на ВЕИ, за намаляване на общите системни загуби и за преодоляване на недостатъците на енергийния пазар.
Самото развитие на проекта на Плана се характеризира с липса на прозрачност относно методиката, по която Енергийното министерство е подготвило стратегическия документ. Проведени бяха ограничен брой закрити обсъждания с гражданското общество, синдикатите и съсловните организации. Правителството възложи външна оценка на въздействието, която моделира различни сценарии, но нито, нито съгласува резултатите му със съответните заинтересовани страни и министерства. Настоящият анализ установява, че в крайна сметка Енергийното министерство не е взело предвид констатациите от изследването, а е разчитало на палитра от допускания и прогнози, които в една или друга степен се вписват в сценария за продължаване в сегашното русло без поемането на конкретни цели за декарбонизация на енергетиката. Липсва ключова информация за това, на каква база са направени заключенията в НПЕК, тъй като не са посочени конкретните използвани методики.
В светлината на направения анализ на проекта на българския НПЕК, следните препоръки могат да бъдат разглеждани като начин за подобряване на окончателната версия на този стратегически документ:
- Необходима е дългосрочна стратегия за поетапно закриване на въглищните електроцентрали. НПЕК следва да представи визия за трансформирането на зависимите от въглища райони в центрове за производство на електроенергия от ВЕИ и зелени иновации;
- Без сериозна ревизия на целите, заложени в сегашния проект на НПЕК, България няма да постигне „въглероден неутралитет“ до 2050 г;
- Трябва да се извърши предварителна оценка на въздействието на целите и на прогнозите за развитието на енергийната система, заложени в НПЕК, за да се гарантира съответствието им с общата политическа рамка на енергийния преход в ЕС;
- Правителството следва да разгледа съществуващите модели и да ги използват за определянето на по-амбициозни цели по основните стълбове на Регламента за управлението на Енергийния съюз;
- Един по-интегриран подход, обхващащ секторите за отопление и охлаждане, електроенергия и транспорт, в съчетание с мерки за енергийна ефективност, е от първостепенна важност за увеличаване на въздействието върху потреблението и за усвояване на огромния потенциал за съхранение на енергия;
- Необходимо е да се разработят специални програми за стимулиране изграждането и включването в мрежата на малки ВЕИ електроцентрали с оглед увеличаването на енергийната независимост на домакинствата;
- Доколкото стимулира употребата на биомаса, НПЕК трябва да предвиди и специален финансов механизъм, който не се ограничава до подмяната на остарелите печки и котли на дърва, а стимулира изграждането на общи средни по величина мощности за централизирано отопление в селските райони и малките градове.
