България трябва да се захване по-усърдно с 5G и е-управлението

България трябва да стимулира разпространението на гигабитова свързаност и да ускори въвеждането на 5G. Също така да наблегне по-усилено върху електронното управление, за да сведе до минимум административната тежест върху бизнеса, както и да обърне внимание на проблемите с цифровите умения на гражданите. Това са основните изводи за страната в първия доклад State of the Digital Decade 2030 на Европейската комисия.

Докладът за 2023 г. е първият от поредица такива и е призив към държавите членки за колективни действия за преодоляване на настоящите инвестиционни пропуски, ускоряване на цифровата трансформация в Европа. Блокът определи настоящото десетилетие като „Десетилетие на цифровите технологии“, през което икономиката трябва да се трансформира към дигиталните реалности.

Препоръките в доклада за 2023 г. са специфичните за всяка държава. Относно България ЕК обръща внимание на няколко неща.

Цифровата свързаност

България е постигнала много добър напредък в областта на фиксираната широколентова свързаност. Връзките с оптични кабели до помещенията са се подобрили значително дори в сравнение с резултатите от миналата година – нараствайки от 81% на 86%, по-високи от средните за ЕС 56%. Въпреки това използването на гигабитова свързаност остава много ниско – 0.8%.

Що се отнася до започналото внедряване на 5G мобилните мрежи, анализът показва, че покритието се е увеличило до 67% през 2022 г. Припомняме, че държавата първо раздаде честотите от 3.6 GHz и 26 GHz, а едва в края на миналата година се зае с консултации по темата за използването на лентите 700 MHz и 800 MHz.

България следва да ускори усилията си в областта на инфраструктурата за свързаност, по-специално като предприеме мерки за стимулиране на въвеждането на гигабитова свързаност и ускори въвеждането на 5G.“

Полупроводници и квантови изчисления

България вече създаде експертна работна група по полупроводници за обмен на добри практики и споделяне на експертен опит за подготовката и прилагането на публичната политика в областта на микроелектрониката. Страната участва активно и в проект за разработване на национален план в областта на квантовата комуникационна инфраструктура (ККИ) в контекста на EuroQCI.

ЕК очаква, че предприетите от България мерки в тези области „следва да продължат, за да се подпомогне превръщането на ЕС в силен пазарен участник в тези области“.

Електронно управление

Стремежът към цифровизацията на публичните услуги, който страната демонстрира през последните години, не дава чак толкова добри резултати на общия фон. Страната постига резултати под средните за ЕС по повечето цели в областта, се подчертава в доклада.

Напредъкът в областта на цифровите обществени услуги както за гражданите, така и за предприятията, остава нисък. Процентът на потребителите на електронно управление е по-нисък от средния за ЕС. Достъпът до електронни здравни досиета обаче е над средния за ЕС (77 срещу 72).“

През януари 2023 г. бе завършено надграждането на Единния портал за достъп до електронни административни услуги. Сключен бе и договор за издаване на национална схема за електронна идентификация в съответствие с Регламента eIDAS, която ще замени старата схема.

Като съществен недостатък ЕК отчита слабата работа по запознаването на гражданите с възможностите на вече наличното електронно управление. От Брюксел са забелязали, че дори и наличните е-услуги остават встрани от знанието на хората.

България следва да повиши осведомеността на всички потребители на интернет за това, че нейните обществени услуги са достъпни онлайн.“

На фона на слабата осведоменост впечатление правят…

… цифровите умения

Само около една трета от населението на България на възраст между 16 и 74 години има поне основни цифрови умения. Едва 8% от хората тук имат цифрови умения над основните.

От друга страна, въпреки че България има нисък дял на специалистите по ИКТ (3.8 % спрямо средно за ЕС 4.6 %), тя е страната в ЕС с най-висок дял на жените работещи като специалисти в областта на информационните технологии – 28.9% спрямо средно 18.9% за общността.

Цифровизацията на предприятията

Цифровата трансформация на бизнеса в България изостава значително от другите страните от ЕС, отчита анализът.

Делът на предприятията, които използват изчисления в облак услуги е един от най-ниските сред страните от ЕС, но внедряването на изкуствен интелект и големите данни напоследък се е увеличило“, се отбелязва в доклад.

Надежда за предстояща ударна дигитализация дава Програмата „Конкурентоспособност и Иновации в предприятията 2021 - 2027 г.“, която има за цел да помогне финансово за иновации в предприятията. Малко над една четвърт от финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост, който е на обща стойност 6.27 млрд. евро, са заделени за цифрови технологии – общо 1.6 млрд. евро. Проекти за над 1 млрд. евро са свързани именно с Десетилетието на цифровите технологии.