Експерти прогнозират недостиг на ток и ръст на цените в Югоизточна Европа

Югоизточна Европа може да бъде изправена пред сериозен недостиг на електроенергия до 10 години, което би довело до значителен ръст на цените на тока. Това са прогнозите в доклада „Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите тенденции и политики“ на New Nuclear Watch Institute (NNWI), организация фокусирана върху развитието на ядрената енергия. Всички компании, които членуват в нея са фокусирани в развитието на ядрената енергетика и участват в изграждането на атомни централи.

Според авторите на доклада без увеличаване на производствени мощности, извън това, което в момента е планирано и отразено в EURS16 и прогнозите на БАН, през 2027 г. енергийният пазар на Югоизточна Европа рискува да се сблъска с дефицит между 35 и 150 тераватчаса на година. Експертите твърдят, че това би довело и до ръст на цените на електроенергията с 30% – до нива от 160-170 евро за мегаватчас.

Като причини за прогнозите си експертите изтъкват неизбежният отказ на изкопаеми горива в изпълнение на европейските норми, нарастващото електропотребление заради електромобилите и цифровите технологии (т.нар. „копаене на криптовалути”).

Политиката на Европейския съюз за намаляване на парниковите газове с 40% до 2030 г. и забавяне на повишаването на глобалната температура до 2 градуса в сравнение с прединдустриалните стойности. Част от тези дейности включват отказа от използване на изкопаеми горива в транспорта и енергетиката, включително закриване на въглищни централи до 2030 г.

Докладът на NNWI представя оценка на въздействието на новите направления на европейската политика и линии на развитие, които се формираха в последните години. Електроенергийният пазар в Югоизточна Европа е по-нестабилен от това, което показват настоящите прогнози. Вероятността за влияние на външни фактори се подценява, като по този начин се поставя на риск устойчивостта на бъдещата енергийна система, добавят авторите на доклада.

„Югоизточна Европа е изправена пред предизвикателството за неизбежен отказ от изкопаеми горива, като в същото време запази сигурността на енергийните си доставки. По наше виждане, атомната енергия е важна част от това решение“, заяви Тим Йео, председател на NNWI, който е бивш министър на околната среда на Великобритания и бивш председател на Специалния комитет по енергетика и изменение на климата от 2010 г. до 2015 г.

Всички тези фактори представляват значителен риск за сигурността на електроенергийните доставки в страни като България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия. В средносрочна перспектива значението на тези фактори само ще се увеличава и ще доведе до сериозен дефицит на електроенергия в региона. За удовлетворяване на търсенето е необходимо въвеждането на нови мощности, заяви Йео.

Изграждането на нови безвъглеродни базови мощности, преди всичко АЕЦ, е рационално енергийно решение за региона. Развитието на атомната енергетика ще осигури на страните от Югоизточна Европа стабилен и непрекъснат източник на енергия и ще даде възможност да бъдат изпълнени задълженията по намаляване на CO2.

„Ако правителствата не успеят да увеличат производствените мощности, към 2030 г. Югоизточна Европа може да стане нетен вносител на електричество. В резултат ще бъде нарушена регионалната енергийна сигурност, а домакинствата и бизнесът ще трябва да плащат по-високи цени за електроенергия“, сподели и експертът по енергийна политика Славчо Нейков. Нейков добави, че подобно развитие би довело до забавяне и дори до затрудняване на икономическото и социално развитие на региона.

Решенията за развитие на нови енергийни мощности трябва да бъдат взети в близките 2-3 години, за да може до 2025-2030 г. да се обезпечи търсенето. Изграждането на нова АЕЦ е продължителен процес, а енергийният дефицит в региона се очаква в следващите десет години. Ясният път за действие е ангажирането – политическо и финансово – с разширяването на нисковъглеродните базови мощности в региона, категорични са експертите от NNWI. Това означава, че правителствата на страните от Югоизточна Европа трябва сериозно да обмислят своите енергийни стратегии и техните бъдещи политики трябва да включват ядрени мощности, заедно с възобновяеми енергийни източници, за да отговарят на целите на Европейския съюз.