Електронно трудово досие за всеки работник

Г-н Ролман, защо подкрепяте кампанията „Бизнес на светло”?

Аз лично водя кампанията за бизнес на светло вече от десетилетие. Подобна инициатива беше обявена на браншово ниво от производителите на облекло в България. Членувам в КРИБ и подкрепям мерките срещу сивата икономика. Това явление разваля конкурентната среда и е като злокачествен рак, който убива икономиката. В нашия бранш дъмпингът на сивия сектор дават на потенциалните купувачи грешна представа за разумните цени на определени продукти. Това подценява възможностите на работната сила, а и генерира за фирмите на светло огромен пазарен натиск.

Сивата икономика е гарант за бедност, за социална несигурност, за бедна държава, която не предлага перспективи на хората. В много случаи тя е причината здрави фирми да излизат от пазара заради нелоялна конкуренция.

Можете ли да дадете пример за добри бизнес модели и практики, които вашата компания е въвела?

При нас никога не се е практикувало двойно счетоводство. Още преди 6 години бях инициатор на кампания в бранша „Излез на светло”. Опитвам да иктивирам и синдикални организации да агитират по темата сред работещите и да атакуват работодателите, за които имат данни, че работят в сивия сектор, като им осъществяват натиск за реално социално осигуряване.

„Пирин-Текс” вече от 5 г. има собствено професионално училище, в което се обучават млади хора по дуалната професионална система за специалисти по технология на облеклото. В момента има 45 ученици.

Активни сме и в интеграцията на бежанците, една много гореща тема за цяла Европа. Във фабриката работят вече 8 сирийци и иракчани, които получават сериозна подкрепа.

Работим активно и за подобряване на енергийната ефективност. За изминалите 10 г. сме намалили с 45% енергоемкостта, притова без все още да сме ползвали възможностите на възобновяеми енергийни източници.

Разход или инвестиция е въвеждането на тези добри практики? Може ли да се говори за възвръщаемост на инвестицията?

Работата чрез добри практики означава просто да се работи законосъобразно. За мен това не са допълнителни разходи. Но другите ни инициативи изискват сериозни инвестиции. На година разходите за училището са 350 000 лева, за курсове за квалификация на работещите  - 50 000 лв. Между 100 000 и 200 000 лева са вложенията в енергийна ефективност. 10 000 лева е детската градина, която поддържаме, и още 40 000 лева са разходите за интеграционни мерки за бежанците. Това са между 550 000 и 600 000 лева разходи годишно.

Защо е важно да осигурявате вашите служители върху пълния размер на доходите?

Искам работниците да имат социална сигурност. При евентуални здравословни проблеми, да не са притеснени финансово. Да имат перспектива и един ден да получат и достойна пенсия.

Като работодатели, фирмите имат своята корпоративна социална отговорност към обществото. То трябва да се развива и да функционира по европейски правила, с цел да достигне и европейските стандарти на доходи и на живот. Трябва да даваме перспектива на младите хора да избират бъдеще в родината си. Да им даваме възможност да изучават професии, които им осигуряват реализация и чрез тях – развитие в личния и семеен живот.

Смятате ли, че са нужни законови промени, които допълнително да ограничат ефектите на сивия сектор? Ако да, какви?

Сред мерките е увеличението на минималните осигурителни прагове до реалните доходи, които се плащат във всеки един бранш. Също и да има функционираща браншова асоциация, която, при съмнение че някой в бранша работи в сивия сектор, да сигнализира на компетентните власти. Бизнесът трябва да следва един кодекс на добро поведение, с който си самовъзлга спазването на съществуващите закони и правила на конкуренция.

Ще бъде необходимо бизнесът, заедно със социалните партньори и НОИ да разработят ефективни инструменти, които намаляват възможностите за злоупотреби в социалната система. Първата стъпка са електронните болнични. Следваща такава стъпка е електронно трудово досие като важен елемент срещу сивата икономика.