Гърция очаква намаляването на данъците да вдигне икономиката
Новото консервативно правителство залага ръст на БВП много над очакванията на ЕК и кредиторите
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Гърция се надява, че по-големите инвестиции и планираното намаляване на данъците ще подкрепят икономическия растеж през следващата година. Оценките на новото консервативно правителство, заложени в проектобюджета, са че растежът ще достигне 2.8% през 2020 г., след като през тази ще бъде 2%.
„Проектобюджетът сигнализира за радикалния завой на икономическата политика към растеж, заетост и увеличаване на доходите“, коментира зам.-министърът на финансите Тодорос Скайлакакис в придружаващото изявление към внасянето на документа в парламента.
Предполага се, че безработицата ще спадне до 15.6% през следващата година от 17.4% през тази. Публичният дълг също трябва да намалее от 173.3 на 167.8% от БВП, или 331 млрд. евро през 2020 г.Националният дълг на Гърция и нивото на безработица са най-високите в Еврозоната, припомня Reuters.
Страната излезе от третата спасителна програма през миналата година, фискалният напредък все още се следи от кредиторите, които прогнозират, че икономиката ще нарасне с 2.2% през 2020 г. - много по-малко, отколкото в проектобюджета.
Гърция обеща да постига първичен бюджетен излишък, който изключва разходите за обслужване на дълга, от около 3.5% от БВП всяка година до 2022 г. Атина планира първичен излишък от 3.56% от БВП през следващата година.
Освен че разширява данъчната основа, консервативното правителство планира да намали данъците за бизнеса и да увеличи социалните разходи през следващата година. Политиките, които планира, ще струват на бюджета 1.2 млрд. евро, но би трябвало да стимулират растежа.
Тези планове са изпълними, стига Атина да „подобри данъчната ефективност и да удържи публичните разходи, както обеща“, заяви икономистът Никос Магинас от Националната банка.
Ако планираните мерки се изпълнят изцяло, икономическата активност ще се ускори, което ще помогне за преодоляване разликата между прогнозите за растежа на правителството и на Европейската комисия. Правителството, което дойде на власт през юли, заяви, че иска споразумение с кредиторите за понижаване на целевия бюджетен излишък от 3.5% от БВП за 2021 и 2022 г.
Гърция е създала паричен буфер от над 30 млрд. евро от неизползвани пари, получени от пазарите. Сега страната разчита единствено на облигационните пазари, за да рефинансира дълга си след години, в които нямаше възможност да набира средства по този начин и разчиташе само на „тройката“ кредитори (ЕС, МВФ и ЕЦБ).
Атина е заложила в проектобюджета си „да осигури непрекъснатото си присъствие на международните облигационни пазари“ чрез емисии на облигации с висока ликвидност.
