Изкуството отдавна е бизнес в България

- Хората, които се занимават с комерсиална фотография като цяло са най-популярни и имат най-реален шанс да изкарват пари в България със снимане. Но те изкарват пари от самата услуга фотография, а не от крайния продукт. Те биват наемани да свършат конкретна работа, дали почасова, дали конкретно задание, и съответно снимките се ползват от клиентите за реклама или за спомен. 

- До голяма степен няма общо с изкуството. Това е поръчкова фотография. Тя няма мотив и цел да бъде изкуство.

- Аз до преди 3 години също бях фотограф, който работи в сферата на комерсиалната фотография. Снимал съм най-различни модни събития, рекламни фотосесии, но тогава реших, че искам да създам свой собствен стил във фотографията, с който да бъда запомнен. Всеки артист иска да остави нещо след себе си и да бъде разпознаваем с творчеството си. Това може би е основното нещо, което ме отличава – аз пожелах да се позиционирам на пазара с конкретен стил и в конкретен жанр.

Създавам произведения в сферата на художествената актова фотография, в западния свят се нарича „art nude photography”. Ако актовата фотография търси да заснеме конкретно тялото на жената, какви физически пропорции и данни има, моята фотография търси да покаже чиста емоция. Всеки един мой кадър е като от филм - разказва история. Аз не търся серия от кадри, които да разказват история, при мен всеки един трябва да създава чувство.

- В днешно време не е достатъчно да си талантлив творец. Трябва да можеш да владееш едновременно маркетинг, мениджмънт, презентации, продажби. Когато не снимам, се занимавам с популяризирането и продажбите на моите фотографии, със социалните медии и имидж в интернет пространството. Това не ми е работа, но е необходимост предвид времето, в което живеем.

- Изкуството е бизнес от много дълго време. Създава се изкуство, което бива употребявано и купувано - като се почне още от древни времена, минавайки през скулптура, живопис, пейзажи, натюрморт. Впоследствие фотографията също започва да се налага като изкуство и освен снимките за спомен, започва да се потребява като нещо, което купуваш с естетическа или с инвестиционна цел. Всяко едно произведение на талантлив и амбициозен автор ще има по-висока цена с времето. 

- У нас продажбата на изкуство е една много мътна тема. Малцина са тези, които се занимават, а спекулантите не са малко, за съжаление. Аз реших да се занимавам именно с такава фотография, защото не искам да имам поръчки – някой да ми поръча какво да заснема, без аз да наложа моите виждания. Целях да създам свой стил, в който да се оценява работата ми.

- Едно от основните неща при продажбата на фотография е, че тя трябва да бъде в лимитирано издание, за разлика от картините. Тиражът е ограничен. Аз обикновено представям на различни изложби най-новото от творчеството си и съответно се изготвя ценова листа. Клиентите, които са поканени на такива изложби знаят за какво идват. Те не идват просто да разгледат, а по-скоро да „напазаруват“ – те са запознати с автора и идват да видят новите му неща.

- Когато започвах преди 2 години, направих една голяма изложба за 30-тата си годишнина. Тогава цените варираха между 600-900 лв. В момента цените са между 1500-2000 лв. 

- Първата ми голяма изложба в жанра беше на 30 октомври 2017 г. и впоследствие участвах в няколко общи изложби с други автори. За последната година съм направил 5 или 6 изложби в различен формат. Освен това направих колаборация с един бутиков хотел - аз снимах в техните апартаменти и след това направихме изложба с кадрите. Целта беше да се направи мероприятие, което да промотира и фотографиите ми, и хотела.

В момента имам изложба в In focus, в която представям най-новите си произведения с размер 80х60 лимитирано издание 1/10. 

- За мен не е важно просто да развиваш изкуство. Ако няма търсене на изкуството, самият автор не е достатъчно мотивиран. Вече не живеем в ренесанс, в който създаваш безкрайни произведения, от които никой няма потребност и евентуално ще бъдеш оценен, когато умреш. Важно е да бъда оценен като автор сега, а не след като съм на 50-60 г. и не практикувам фотография.

Идеята ми е още тази година да замина за Париж заради възможностите за по-нататъшно творческо развитие и за да бъда забелязан в по-глобален аспект. 

- В България, за да си успешен артист, не е важно просто да имаш талант, а трябва да познаваш правилните хора. Продажбата се случва, когато правилният човек те позиционира на правилния пазар. Аз освен с частните клиенти, работя и с интериорни дизайнери, които при изготвяне на проект, могат да предложат мое произведение в дадения апартамент или имот.

Все повече стават клиентите ми в България и вече не е въпрос само на финанси. Възможностите за създаване на творчество пред мен малко или много вече са изчерпани. Пазарът със сигурност е твърде малък за изкуство, но и аз нямам реална конкуренция, която да ме мотивира да продължавам да се развивам и да създавам нещо по-интересно и по-добро.

- Не ми е интересно, не искам да се позиционирам реално като фотограф, а по-скоро като артист. Искам да правя своите си произведения и да ги търсят хората, които ги ценят. В комерсиалната фотография по някакъв начин си зависим от други хора и чужди виждания. Аз реално през 2017 г. бях първият български фотограф, снимал на седмицата на висшата мода в Париж. Там конкуренцията е огромна и за да заема място пред подиума, трябваше да отида час по-рано. Определено е стимулиращо да работиш там от гледна точка на възможността, която ти се дава. 

- Не мисля, че има перфектна снимка. Всяко нещо е относително във фотографията. Има много критици, които ще кажат, че снимката не е достатъчно хубава, а и фотографите винаги са били негативно настроени един към друг.

Ако говорим от академична гледна точка, най-важното нещо е правилната експозиция – да не е прекалено тъмно или прекалено светло, да има добра композиция и усещане за цялостна картина в кадъра. Той сам по себе си трябва да говори нещо. Снимките за спомен са окей, но самата снимка трябва да има съдържание, за да претендира за нещо повече.

- Относителни са нещата. Не е важно толкова с какво снимаш, а какви умения имаш. Самите нови камери имат доста големи възможности, както от гледна точка на разделителната способност, така и при ръчните настройки.

- Основната ми амбиция е да преместя цялото си творчество в Париж, а отделно да направя и няколко изложби в други големи европейски градове.