Как либерализацията на пазара на ток за бита да стане безболезнено?
Икономическият и социален съвет на България дава редица препоръки към отговорните институции
![Как либерализацията на пазара на ток за бита да стане безболезнено?](/web/files/articles/145200/narrow_image/thumb_1040x585_peralnja.jpg)
Снимка: Depositphotos
Битовите потребители трябва да излязат на свободния пазар на ток окончателно в началото на 2026 г. и колкото и далеч да изглежда тази дата сега, има редица неясноти около процеса, които трябва да бъдат изгладени, за да се случи тя безболезнено.
Икономическият и социален съвет на България (ИСС) дава препоръки как да се случи това в анализ „Свободният пазар на електроенергия: Проблеми и предизвикателства, мерки за повишаване на енергийната ефективност в подкрепа на домакинствата“.
В него се казва, че либерализацията на пазара на електрическа енергия изправя битовите потребители пред рискове от повишаване и нестабилност на цените на електроенергията, загуба на благосъстояние и дори енергийна бедност.
Главна препоръка е при преходния период на либерализацията на пазара на електроенергия, базовите цени да се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) вместо от Министерския съвет, както засега е предвидено да се случва между 1 юли 2025 г. и 1 януари 2026 г. В този преходен период крайните снабдители ще са задължени да снабдяват битовите потребители по регулирани цени, определени от МС.
Според Съвета главна действаща институция трябва да остане КЕВР, която и сега регулира цените за бита и Комисията да следва методика, взимаща под внимание разходите за производството на електрическата енергия, както и да бъдат запазени контролните ѝ функции.
Докладът посочва, че са необходими мерки за защита на домакинствата, които не попадат в категорията на енергийно бедни. Като възможна мярка се предлага в търговските договори, които всички битови потребители ще трябва да подпишат отново, да се съдържат задължителни защитни клаузи в търговските договори. Примери за такива са право на промяна и прекратяване на договора, право на информация за енергийния микс на съответния търговец и защита от прехвърляне на разходи по балансиране, както и разработени от Министерството на енергетиката примерни договори с твърда и с почасова цена.
Освен това, доставчиците на електрическа енергия следва да предлагат не само плаващи, но и фиксирани тарифи, следвайки предложението на Европейската комисия за „право на договори с фиксирани цени“ и въвеждане за забрана на едностранна промяна на договора през периода на неговата валидност.
Друга препоръка е усилията да се насочат към инициативи, стимулиращи енергоефективни инвестиции и енергоефективно поведение, с фокус към домакинствата в положение на енергийна бедност. Като например диференциран подход към тях и 100% безвъзмездно финансиране от държавата при саниране на жилищата им. По данни от анализа, централизираното енергийно обновяване на жилищни сгради е недостатъчно ефективно - само около 4.5% са обновените жилища със 100% публично финансиране.
ИСС предлага и още един подход – създаване на схеми на финансиране за преминаване към по-горен енергиен клас на жилище или сграда, като при постигнат конкретен резултат домакинството да се възползва от субсидия, а ако това е енергийно бедно семейство, безвъзмездната субсидия да е в размер 100%.