Копачите на bitcoin харчат електроенергия колкото Ирландия, но защо това не е проблем
Копаенето на криптовалути ще следва същата \"икономика на мащаба\" като мрежовите сървъри
~ 4 мин.
Само няколко години след началото на революцията на криптовалутите, копаенето на bitcoin вече "изяжда" 20 000 гигаватчаса електроенергия годишно, сочат някои оценки. Това е приблизително 1 % от световното производство и се равнява на годишното търсене на ток на Ирландия.
Основните виновници са устройствата за коепаене на bitcoin като Antminer S9 - компютърен процесор, който не прави нищо друго освен безкрайно да "хруска" алгоритми, за да удължава блокчейните. Един Antminer поглъща 1,5 киловата ток, което е достатъчно за захранване на два хладилника и един плоскоекранен телевизор.
Ако оставите Antminer да работи денонощно, седем дни в седмицата, за една година, то той ще създаде около 0,85 bitcoin, за което ще са му необходими около 15 000 киловатчаса ток. В зависимост от цената на електроенергията, разходите за "изкопаването" на една единица виртуална валута ще бъдат от 600 долара (при цена 3 цента за киловатчас) до 1800 долара (при 9 цента за киловатчас).
Макар напоследък bitcoin да се срина (до под 10 000 долара на 17 януари - бел. прев.), все още има възможност за печалба, ако успеете да купите нужните ви машини достатъчно евтино. В Walmart цената на Antminer s9 е 8200 долара.
Какво обаче ще стане, ако bitcoin просто продължи да расте? Някои скептици се тревожат, че до 2020 година копаенето на bitcoinи може да погълне цялото произвеждано електричество в света.
Дали това опасение е реалистично? Не.
Анализаторите Майкъм Уейнстийн и Хан Нгуен с екипа си от швейцарската банка Credit Suisse са проучили въпроса и заключават, че страховете криптовалутите да не претоварят електрическата мрежа, са преувеличени.
За начало, те сравняват използваните за копаене на bitcoin 20 000 гигаватчаса годишно с 4,3 милиона гигаватчаса, използвани в САЩ миналата година, и 6-те милиона гигаватчаса, използвани в Китай.
Анализаторите изчисляват, че ако цената на bitcoin се повиши до 50 000 долара, "копачите" ще оценят като рентабилно да увеличат усилията си и ще потребяват над 350 000 гигаватчаса. Това обаче все още е под 2% от световното производство на електроенергия. Екипът пресмята също, че цената на bitcoin, която би стимулирала "копачите" да заграбят цялото световно производство на електричество, е 1,1 милиона долара за bitcoin.
Основните виновници са устройствата за коепаене на bitcoin като Antminer S9 - компютърен процесор, който не прави нищо друго освен безкрайно да "хруска" алгоритми, за да удължава блокчейните. Един Antminer поглъща 1,5 киловата ток, което е достатъчно за захранване на два хладилника и един плоскоекранен телевизор.
Ако оставите Antminer да работи денонощно, седем дни в седмицата, за една година, то той ще създаде около 0,85 bitcoin, за което ще са му необходими около 15 000 киловатчаса ток. В зависимост от цената на електроенергията, разходите за "изкопаването" на една единица виртуална валута ще бъдат от 600 долара (при цена 3 цента за киловатчас) до 1800 долара (при 9 цента за киловатчас).
Макар напоследък bitcoin да се срина (до под 10 000 долара на 17 януари - бел. прев.), все още има възможност за печалба, ако успеете да купите нужните ви машини достатъчно евтино. В Walmart цената на Antminer s9 е 8200 долара.
Какво обаче ще стане, ако bitcoin просто продължи да расте? Някои скептици се тревожат, че до 2020 година копаенето на bitcoinи може да погълне цялото произвеждано електричество в света.
Дали това опасение е реалистично? Не.
Анализаторите Майкъм Уейнстийн и Хан Нгуен с екипа си от швейцарската банка Credit Suisse са проучили въпроса и заключават, че страховете криптовалутите да не претоварят електрическата мрежа, са преувеличени.
За начало, те сравняват използваните за копаене на bitcoin 20 000 гигаватчаса годишно с 4,3 милиона гигаватчаса, използвани в САЩ миналата година, и 6-те милиона гигаватчаса, използвани в Китай.
Анализаторите изчисляват, че ако цената на bitcoin се повиши до 50 000 долара, "копачите" ще оценят като рентабилно да увеличат усилията си и ще потребяват над 350 000 гигаватчаса. Това обаче все още е под 2% от световното производство на електроенергия. Екипът пресмята също, че цената на bitcoin, която би стимулирала "копачите" да заграбят цялото световно производство на електричество, е 1,1 милиона долара за bitcoin.
Всичко това обаче е вярно при съществуващото в момента ниво на технологиите. Алгоритмите, които "копачите" използват, са ненужно усложнени. Новите валути имат по-прости механизми.
Копаенето на криптовалути ще следва същата "икономика на мащаба" като мрежовите сървъри. От 2000 до 2010 година електричеството, консумирано от центровете за данни, е скочило от 20 000 гигаватчаса до около 70 000 гигаватчаса. При този темп на растеж изглеждаше, че няма да мине много време, докато растежът на интернет изпревари възможностите на човечеството да предотвратява евентуален срив. Центровете за данни обаче еволюираха, за да посрещнат нуждите, увеличавайки както размерите, така и енергийната си ефективност.
От 2010 година електричеството, необходимо за комплексите от сървъри, едва се е увеличило, макар броят на инсталираните сървъри да е нараснал шесткратно. Според учените от Lawrence Berkeley Lab секторът е на път да подобри енергийната си ефективност с 45% до 2020 година, като начело на тенденцията са компании като Google, Amazon и Facebook.
Страховете от рязък растеж в потреблението на енергия заради силното увеличаване на отглеждането на марихуана имаха подобни половинчати основания. Компаниите за комунални услуги в Колорадо, Калифорния, Орегон и Вашингтон (четири от осемте американски щата, където употребата на марихуана за немедицински цели е законна) отчитат под 2 % увеличаване на търсенето на електроенергия заради отглеждането на трева, според екипа на Credit Suisse. Компанията Pacific Gas & Electric дори предлага отстъпки в цената на електроенергията за производителите на марихуана, които трябва да благодарят за ниските си сметки за ток и на LED технологията за електрически крушки.
Трябва да се вземе предвид и ефектът на заместването. Платежните системи, базирани на крипто блокчейни, в крайна сметка ще заменят уязвимите от хакери институции за кредитни карти, които също използват големи центрове за данни (Visa дори има един, който е защитен с воден ров). Криптовалутите също така вероятно ще намалят търсенето на други активи, чиито добив е скъп, например златото. Според S&P Global, за да се добие една тройунция, са необходими около 900 долара.
В дългосрочен план, посочва Credit Suisse, технологичният пробив, който е много по-вероятно да разбуни световния енергиен пазар, са електромобилите. Ако до 2040 година електромобилите завземат една трета от пазара на нови коли, светът ще има нужда от над 280 гигавата допълнителни мощности за производство на електричество, или някъде около 2,4 милиона гигаватчаса.
И тук обаче трябва да се отбележи, че тези прогнози са верни при съвременното технологично равнище.
След 25 години на подобрения литиево-йонните батерии продължават да стават все по-добри.
Технологията си има средства да надхитри невярващите. Само преди няколко месеца Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на банка JPMorgan, нарече bitcoin "глупост" и "измама". Миналата седмица той заяви, че съжалява за този коментар, с думите "блокчейнът е нещо истинско".
Копаенето на криптовалути ще следва същата "икономика на мащаба" като мрежовите сървъри. От 2000 до 2010 година електричеството, консумирано от центровете за данни, е скочило от 20 000 гигаватчаса до около 70 000 гигаватчаса. При този темп на растеж изглеждаше, че няма да мине много време, докато растежът на интернет изпревари възможностите на човечеството да предотвратява евентуален срив. Центровете за данни обаче еволюираха, за да посрещнат нуждите, увеличавайки както размерите, така и енергийната си ефективност.
От 2010 година електричеството, необходимо за комплексите от сървъри, едва се е увеличило, макар броят на инсталираните сървъри да е нараснал шесткратно. Според учените от Lawrence Berkeley Lab секторът е на път да подобри енергийната си ефективност с 45% до 2020 година, като начело на тенденцията са компании като Google, Amazon и Facebook.
Страховете от рязък растеж в потреблението на енергия заради силното увеличаване на отглеждането на марихуана имаха подобни половинчати основания. Компаниите за комунални услуги в Колорадо, Калифорния, Орегон и Вашингтон (четири от осемте американски щата, където употребата на марихуана за немедицински цели е законна) отчитат под 2 % увеличаване на търсенето на електроенергия заради отглеждането на трева, според екипа на Credit Suisse. Компанията Pacific Gas & Electric дори предлага отстъпки в цената на електроенергията за производителите на марихуана, които трябва да благодарят за ниските си сметки за ток и на LED технологията за електрически крушки.
Трябва да се вземе предвид и ефектът на заместването. Платежните системи, базирани на крипто блокчейни, в крайна сметка ще заменят уязвимите от хакери институции за кредитни карти, които също използват големи центрове за данни (Visa дори има един, който е защитен с воден ров). Криптовалутите също така вероятно ще намалят търсенето на други активи, чиито добив е скъп, например златото. Според S&P Global, за да се добие една тройунция, са необходими около 900 долара.
В дългосрочен план, посочва Credit Suisse, технологичният пробив, който е много по-вероятно да разбуни световния енергиен пазар, са електромобилите. Ако до 2040 година електромобилите завземат една трета от пазара на нови коли, светът ще има нужда от над 280 гигавата допълнителни мощности за производство на електричество, или някъде около 2,4 милиона гигаватчаса.
И тук обаче трябва да се отбележи, че тези прогнози са верни при съвременното технологично равнище.
След 25 години на подобрения литиево-йонните батерии продължават да стават все по-добри.
Технологията си има средства да надхитри невярващите. Само преди няколко месеца Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на банка JPMorgan, нарече bitcoin "глупост" и "измама". Миналата седмица той заяви, че съжалява за този коментар, с думите "блокчейнът е нещо истинско".
