Кредитът за домакинствата продължава да расте по-бързо от бизнес кредитирането

Ръстът на кредитите продължава през май, според последните данни на БНБ. Запазва се тенденцията за значително по-висок ръст при кредитите за домакинствата, при относително по-бавно нарастване на вземанията от бизнеса. Потребителските кредити нарастват с 10,8% през май спрямо нивото им от година по-рано, докато жилищните кредити се увеличават с 11,7% спрямо май 2018 г. При кредитите за жилище ръстът на годишна база надхвърля 10% в месеците от октомври 2018 г. Все пак, относително висок ръст се наблюдава сравнително от скорто, като до средата на 2017 г. той беше дори под 5% на годишна основа, при на практика замръзване от началото на кризата до 2016 г. Кредитът за нефинансовите предприятия нараства с 4,8% на годишна база, като общо вземанията от неправителствения сектор се увеличават със 7,9% за последните 12 месеца.

Индикаторите за кредитната активност трябва да се разглеждат в контекста на няколко ключови тенденции в общата стопанска активност и структурни трансформации в българската икономика.

Разширяването на достъпа до жилищен кредит пряко въздейства върху пазара на имоти и строителството. За периода 2015-2018 г. средните цени на жилищата в страната нарастват с 26,2%, а само за София – с 35,3%. Към края на 2018 г. се отчита известно забавяне на темпа на поскъпване, като на годишна база средното увеличение за страната е 5,5%, а в София – 6,6%, в Пловдив – 9,6%, в Бургас -  6,3%. Промяната в цените за последните три години е сравнима с ръста на средната заплата.

Повишеното търсене на жилища се отразява и на сериозно увеличение на издадените разрешения за строеж на нови сгради. По данни на НСИ, за първото тримесечие на 2019 г. общо за страната са издадени разрешения за строеж на 25,4% повече жилища, с 26,6% повече застроена площ. За София ръстът е съответно 24,3% и 18,6%, като планираното ново строителство е за около 35% от площта на разрешенията, издадени в цялата страна. Спрямо първото тримесечие на 2017 г., площта по разрешения за жилищно строителство е със съответно 74% по-голяма (78% за София).

Данните обаче показват, че въздействието на кредита е в по-голяма степен върху инвестиционните намерения, докато реално извършващото се строителство обаче все още нараства с изоставащ темп. Така например площта на започнатите през първото тримесечие жилищни сгради в София е около половината от тази по издадени разрешения за строеж, и около 60% от издадените разрешения за същото тримесечие през 2018 г. Индексът на строителната продукция расте с над 10% на годишна база след февруари, но нивото му е едва 4,5% над средното за 2015 г. Наетите в строителството са с 6% повече от тези през март 2018 г., но са със 107 хил., или почти двойно по-малко от броя наети в бранша през върховата предкризисна 2008 г. Дори при стабилизиране на цените и по-слаба активност при разрешаването на нови строежи в следващите тримесечия обаче, строителната активност постепенно ще нараства поне за известен период за реализиране и довършване на проекти, започнати през 2017 и 2018 г.

Кредитите за потребление постепенно започват да се превръщат във фактор, определящ динамиката на потреблението на домакинствата. Доколкото до 2016 г. те имат на практика нулев макроикономически ефект върху ръста на вътрешното търсене, през последните данни се вижда, че номиналното нарастване на кредита за домакинствата на годишна база нахвърля общия ръст на потреблението на домакинствата.  В последната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите е предвиден ръст на кредита за предприятия от 7,5% и за домакинства от 7,6%. Ако тенденциите в банковата активност се запазят, изглежда, за цялата година ще има по-бърз от очаквания ръст на кредита за домакинствата за сметка на по-слаб на този за бизнеса. От своя страна това вероятно ще доведе до по-голяма роля на потреблението в растежа, за сметка на по-ниска инвестиционна активност. Потенциален ефект ще бъде и по-голямо от очакваното увеличение на вноса, особено на стоки с дълготрайна употреба като автомобили, електроника, домакинско обзавеждане и др. под.