Курсът лев/евро не е под непосредствена заплаха

След тайното внасяне на промените в Закона за Българската народна банка (БНБ) от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и група народни представители от ГЕРБ, се породиха купища въпроси – защо това не бе направено ясно и прозрачно, има ли въобще смисъл от поправките и дали те няма да доведат до обезценка на българския лев под натиска на други държави.

Според вносителите на проекта, както и според Министерството на финансите и БНБ предложените промени са с цел осигуряване на съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка и са задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм (ERM-2).

Според "Условия за присъединяване към еврозоната: критерии за конвергенция", публикувани от Европейската комисия, всички кандидати за присъединяване към Еврозоната трябва да гарантират, че националните им закони и правила предвиждат независимостта на техните национални централни банки и че уставите им са в съответствие с разпоредбите на договорите и са съвместими с уставите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

В ефира на БНТ Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, обясни, че наличието на Валутен борд в страната не отменя необходимостта ѝ да влезе в чакалнята на ERM-2, където Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия (ЕК), страните от еврозоната и Дания да наблюдават волатилността на курса на лева към еврото и на закрити заседания във Франкфурт да определят какъв да бъде курсът при присъединяването ни в еврозоната.

При влизането ни в еврозоната обаче същият този курс може изобщо да не се промени от съотношението, което е заложено при влизането ни в "чакалнята", стига да бъде постигнат консенсус. И примери за това има – Естония и Литва.

Двете страни са във Валутен борд, поддържан за сходен период като България - около 20 години, и като такива влизат в Европейския съюз и кандидатстват за членство в еврозоната. На 28 юни 2004 г. Естония влиза в ERM-2 при обменен курс €1 = 15.6466 крони. На 13 юли 2010 г. Съветът на Европейския съюз одобри кандидатурата на балтийската държава за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2011 г. На тази дата страната се присъедини към валутния съюз и еврото замести кроната при фиксиран обменен курс от 1 € = 15.6466 EEK.

Справка показва, че постоянният обменен курс в Литва пък бе фиксиран на 3.45280 литаса за 1 евро, а това, подобно на Естония, съответства на централния курс, при който страната се присъедини към Валутно-обменния механизъм (ERM-2) през 2004 г.

Според финансовия министър на България Владислав Горанов ще приемем еврото до 2 години. Този срок всъщност е минималният за влизане в т.нар. „Клуб на богатите“, а въпросните Естония и Литва прекарват в „чакалнята“ на еврозоната доста повече. Двете държави се присъединяват към ERM-2 през 2004 г., а влизат в еврозоната съответно през 2011 г. и 2015 г.

Подобно нещо се случва и с Латвия, която формално не се намира във Валутен борд, но се справя с тежката си криза през 2008-2009 г. и не променя курса си при влизането си в еврозоната през 2014 г. Прибалтийската страна влиза в "чакалнята" на еврозоната на 2 май 2005 г. при курс евро към латвийски лат - 0.702804. Абсолютно същият остава курсът и при официалното присъединяване към валутния съюз.

Според Лъчезар Богданов България изпълнява напълно макроикономическите изисквания за присъединяването към еврозоната и публичните ни финанси са на доста по-добро ниво прямо тези на Гърция, когато съседката ни се присъединява към еврозоната.