Малко гъвкавост и още по-малко математика в училищното образование

През последните години фокусът на дебата и реформите в системата на училищно образование гравитират най-вече около проблемите в модела на финансиране, начините на изпитване, учебниците и подобряването на връзките с пазара на труда и работодателите. Като че ли на по-заден план остава самото учебно съдържание, както и неговата структура и разпределение. Те обаче са не по-малко важни за качеството на крайния продукт на образованието. Публикуван тази седмица доклад на Eurydice (Образователната, аудиовизуална и културна изпълнителна агенция на ЕС) разглежда в сравнителен план структурата на училищното образование в страните членки на ЕС, което позволява поставянето на българското образование в по-широкия контекст на страните, с които неговите постижения най-често биват сравнявани. Тук ще обобщим най-общо основните изводи от проучването.

Преди да преминем към представянето на резултатите, трябва да вземем предвид ползваните от проучването дефиниции – ключова тук е тази за „час, прекаран в обучение“. Под това определение авторите имат предвид време, предназначено за обучение в училище, но не и всичко, което го съпътства – писане на домашни, почивки, незадължителни часове, празници. За целите на стандартизирането и сравнението изследването разпределя предметите в няколко широки групи – писане и четене, математика, природни и социални науки, езици, ИКТ, технологии, изкуства, религиозни и подобни, физическо възпитание, практически умения.

В сравнение с другите европейски страни България има относително малко часове задължително образование – проучването поставя пълната му продължителност на почти 6 хиляди часа; това е почти наполовина в сравнение с лидерите Холандия (над 11 хиляди) и Дания (11 хиляди). Тук обаче трябва да се има предвид различната продължителност на задължителното образование – при страните с най-много часове то продължава 11-12 години, докато в България те са девет. Най-много часове в същия брой години успяват да вместят Италия и Обединеното кралство – по над 9000.

България се отличава и по относително равното разпределение на задължителните часове между степените на училищното образование – през учебната 2017/18 в началният етап (ISCED 1 според международната класификация) са най-малко 1907 часа, в основния (ISCED 24) – 2295 часа, а в гимназиалния (ISCED 34) – 1728 часа. При повечето държави от ЕС повечето часове попадат във фазата на началното образование, а задължителни часове в гимназиална фаза липсват. Това най-вече отразява разликите в структурата на училищното образование, тъй като в повечето от тях задължителна степен, която отговаря на ISCED 34, поначало липсва. По тази причина България е и с най-кратката продължителност на началната и основната (прогимназиалната) степен в години – три и четири съответно, като в други европейски държави те достигат до 5-7 години. В динамика България е една от малкото европейски страни, където общият брой часове, прекарани в образование, се е увеличил спрямо миналата учебна година.

Вероятно най-важният индикатор, включен в изследването на Eurydice, е гъвкавостта на разпределяне на учебните часове между учебните години и отделните предмети. Организацията разпознава няколко вида гъвкавост:

• хоризонтална, която касае възможностите на училищата да разпределят задължителните часове между различните предмети;
• вертикална, която се отнася до свободата на разпределение между различните години;
• гъвкавост на материята, или доколко училищата могат сами да определят учебното си съдържание.

Заедно с мнозинството европейски държави в България липсва каквато и да било гъвкавост по който и да било от горните критерии – разпределението на задължителните часове по предмети, години и съдържание се определя централизирано, а училищата нямат възможност да ги изменят. Тук интересен е сравнителният план, тъй като в различните страни от ЕС се прилагат много различни комбинации от подходи към гъвкавостта на разпределението – докато в Холандия има пълна вертикална и хоризонтална гъвкавост и в трите етапа на училищно образование, то Литва позволява пълна вертикална гъвкавост в началното образование и значителна в основното, а Белгия – почти пълна хоризонтална гъвкавост, на всички етапи. От разглежданите страни най-голяма свобода в разпределянето и определянето на съдържание има при силно децентрализираните системи на Великобритания и Швейцария, където училищата се задължават да следват единствено най-общи насоки.

Изследването представя и баланса между основните предмети – четене и писане, математика и естествени науки. И тук България е с по-особен профил от останалите европейски страни, като почти 30% от часовете в началното и 15% от часовете в основното образование са отделени на занимания с четене, писане и литература. За сметка на това другите две разгледани групи предмети са застъпени чувствително по-малко – на математиката са отделени едва 15% от часовете в началното и 10% от тези в основното образование, а на естествените науки – съответно 5% и 10%. В абсолютна стойност България има най-малко часове, отделени на математиката и естествените науки в началното образование, а в основното се нарежда на последните места.

Сравнението на разпределението и обема на задължителните учебни часове в ЕС е най-вече полезно сверяване на часовника, както и повод за размисъл кои политики могат да бъдат заимствани с цел постигане на по-качествено училищно образование. От представените по-горе данни могат да бъдат направени няколко общи извода:

Въпреки че зависимостта между броя часове, прекарани в класните стаи и постиганите резултати далеч не е еднозначна (но според повечето изследвания, положителна), България е далеч дори от средните за ЕС стойности. Предвид установеното значително влияние на семейната среда, прекарването на повече време в училище, особено в етапа на начално образование, може да повлияе положително на постиженията на учениците. В противен случай паралелната система на частни уроци ще продължи да процъфтява и да дава предимство на тези деца, чиито родители могат да си я позволят

Изследването потвърждава пълната липса на гъвкавост при определянето на учебното съдържание и разпределението на часовете. Вероятно най-ключовата реформа в българското образование след промяната на модела на финансиране би била въвеждането на много по-голяма гъвкавост, която да позволи на учителите и преподавателите да изменят и приспособяват графиците и съдържанието според способностите и потребностите на учениците си; към момента такава частична възможност се дава от новия закон за предучилищното и училищното образование за т.нар. иновативни училища – те имат право да определят самостоятелно до 10% от учебните часове.

Предвид все по-голямата важност на STEM образованието и професиите за икономиката (особено тази на близкото бъдеще) и относително ниския дял на обучението по математика и естествени науки в българското училищно образование, би било от полза техният дял да бъде увеличен.