Масова токенизация

Когато преди години създава социалната мрежа Twitter, ИТ предприемачът Джак Дорси решава да тества как тя работи и пуска първото съобщение в нея. То гласи „Просто настройвам своя Twitter”. В края на март 2021 г. това съобщение беше продадено за впечатляващите 2.9 млн. щ. долара. Ако и вие се чудите как е възможно едно съобщение за социална мрежа изобщо да се продаде, а още повече – за сума, равняваща се на бюджета на малка компания, има защо да сте озадачени. Добре дошли в странния свят на NFT, или Non-Fungible Token (Незаменяем токен).

Това е концепция, базирана на блокчейн технологията, която позволява даден дигитален актив да бъде определен като уникален. Това може да бъде всякакво

цифровизирано съдържание

или информация – текст, снимка, картина, музикална композиция, видеоклип, множество други форми на изкуство или интелектуална собственост. За да бъдат „превърнати“ в NFT обаче, трябва да се използва блокчейн платформа като Ethereum или Tezos, чрез която се удостоверява тяхната уникалност.

За незапознатите, блокчейн е отворена, децентрализирана и напълно прозрачна база данни, чрез която работят биткойн и останалите криптовалути, но и много други неща. Създадена заедно с биткойн, тя много бързо надхвърли неговия потенциал и днес се използва за проследяване на продукти, създаване на финансови системи, управление на общности, автоматизиране работата на посредниците от всякакъв вид и дори за създаването на хоризонтални компании без ръководство, за което сме писали в предишни издания на сп. „Икономика”.

Дигитализирането на изкуство чрез NFT всъщност не е нова идея и съществува още от 2012 г. Първоначално то е популярно главно сред технологичните ентусиасти и субкултурни общности, като първият по-популярен проект – CryptoKitties – е за размяна на виртуални котки. Любопитно е, че някои от тях достигат цена от 100 000 щ. д., а общата инвестиция в проекта достига 12.5 млн. щ. долара. През последните години обаче NFT бързо печели популярност сред по-широката публика и стойността на всички такива активи през отминалата година е достигнала 250 млн. щ. долара. Това на практика е утрояване на този показател за една година.

Редица големи компании вече поглеждат към този нов сегмент. Сред тях е американската икона при спортните стоки Nike, която създаде собствена система, наречена CryptoKicks, използваща NFT технология, за да удостоверява автентичността на маратонки и да създава техни дигитални копия. Други големи корпорации като Atari и Liquid Media Group също активно разглеждат възможността да се включат в нововъзникващия сектор. Рисковите инвеститори в САЩ пък направо са полудели и водещите имена сред тях като Andreessen Horowitz и Accel вече си осигуриха дялове в перспективни стартъпи за продажба на активи под формата на Non-Fungible Tokens.

Революция в изкуството

Културният сектор изглежда ще е сред най-силно повлияните от новата дигитална вълна. През миналия февруари ексцентричната музикантка Grimes, която е и съпруга на милиардера Илон Мъск, продаде свои творби за около 6 млн. щ. долара. Значително по-добре се представи дигиталният артист Beeple, който през март продаде популярния си колаж „Everydays: the First 5000 Days“ за впечатляващите 69.3 млн. щ. долара. Това беше и първият търг за NFT произведение в популярната къща за аукциони Кристис.

Към момента броят на артистите, продаващи картини, фотография и друго изобразително изкуство, както и музика под формата на NFT, вече е хиляди. Класация на Gotham за най-скъпите продажби на изкуство, дигитализирано чрез тази блокчейн технология, включва имена като Тревър Джоунс, Fewocious, Hackatao и мистериозния PAK, чиято самоличност не е известна, но въпреки това продава дигитално изкуство под една или друга форма вече две десетилетия. Сред феновете му са много технологични предприемачи, включително и самият Илон Мъск.

Промяната е огромна за хората на изкуството, много от които са свикнали да се изхранват, като продават свои творби на ограничената аудитория на локалните галерии или просто на улицата. Навлизането на интернет промени много неща за тях, позволявайки им да си направят сайтове, както и да продават в онлайн магазини за изкуство. Но наистина голямата промяна идва с NFT, която ще ги улесни да монетизират своите творения чрез дигитализирането им. Още по-любопитно е как тази технологична концепция не само стимулира развитието на традиционната култура, а и създава съвсем

нови форми

на изкуство. Такъв е случаят със съобщението на Джак Дорси в Twitter, което чрез NFT се превърна в дигитален обект с колекционерска стойност. Или с популярната gif – анимация Nyan Cat, която дълги години беше просто едно интернет меме, докато в края на февруари неговата оригинална версия не беше продадена като „незаменяем токен“ за 600 000 щ. долара. Духът от бутилката на креативността изглежда е пуснат на свобода и днес на практика всеки художник, фотограф или ентусиаст може да създаде творение, което да се превърне в хит в онлайн платформите за продажба на дигитално изкуство.

По същество изкуството, както и парите, винаги са били малко или много виртуални. Затова и блокчейн технологията толкова бързо навлезе в тези два сегмента. И макар да изглеждат много различни, първата криптовалута биткойн и продажбата на дигитално изкуство, те имат много общо – и двете използват блокчейн като форма на удостоверяване на тяхната стойност.

Затова не е чудно, че и двете идеи първо бяха прегърнати от една и съща технологична общност, преди към тях да погледнат големи компании, институции и обществото като цяло. Днес вече е видно, че дигитализирането на активи чрез NFT е второто по-значимо приложение на блокчейн и втори голям пример за възможностите на тази технология, след криптовалутите. И след като вече имаме този пример, почти всички ограничения пред нея отпадат и не е пресилено да кажем, че няма горна граница пред развитието й.

Текстът е част от бр. 102 на сп. „Икономика“.